Омбудсманът на Република България проф. д-р Диана Ковачева се е ангажирала с казуса за пробива на Водната палата. Това съобщиха от гражданската инициатива „Да спрем пробива при Водната палата”, чийто членове са се срещнали в петък с проф. Ковачева. Те са получили уверението, че екипът ѝ тази седмица ще предприе бързи и публични действия, като например съдействие за получаване на отговор на подадения сигнал от РДНСК - Пловдив след командировката на администрацията им през изминалата седмица (възпрепятствала реакцията им до момента) и специално запитване до Министерството на Околната среда и водите относно затворения кръг между БДИБР - Пловдив и РИОСВ - Пловдив.
В писмо до медиите от гражданската инициатива припомнят, че по сигнала от инж. Димитър Куманов, главен съветник Околна среда в сдружение „БАЛКАНКА”, за потенциално водовземане от подземни води без разрешително Басейнова дирекция - Пловдив отговори, че не разполага с данни за такъв проект и поради това не е в състояние да се произнесе. В сигнала се посочваше, че по всяка вероятност ще се извърши водовземане от подземни води с цел водопонижаване по време на строителството и/или постоянно. Апелираше се да се извърши проверка на проекта и ако се установи водовземането, строежът да бъде спрян до извършване на съответните процедури по ЗООС и ЗВ.
От РИОСВ - Пловдив вече има получен отговор, че няма как да се извършва водовземане, а проектантът - Маньо Манев, наскоро публично заяви, че няма да се понижават води. Но в самите данни от документацията на проекта, качени на сайта на Община Пловдив дни след първата копка заради нестихващия граждански натиск, се забелязва предвиждането на най-малко 8 /осем/ водопонизителни кладенеца – данните за тях са налични в сдружение БАЛКАНКА и могат да бъдат предоставени на БДИБР, за да се запознаят с тях навреме.
Дали разрешението за строеж вероятно е издадено без да са спазени процедурите по ЗООС и ЗВ, което би го направило незаконно, предстои да разберем, се казва в позицията на хората. Те добавят: Междувременно рискът от суфозия и неравномерно слягане и образуване на пукнатини на околните сгради, Панаирния мост и оградните стени на р. Марица е реален както според сдружение „БАЛКАНКА”, така и според арх. Чавдар Тенев от Камарата на архитектите в града по тепетата, до която Камара проектът не е бил представен за допитване. Припомняме, че основите на моста не са налични в архивите на Община Пловдив, тоест те са неизвестни, както стана ясно от брифинга на Община Пловдив в понеделник, 17.10. Що касае обезщетенията за жилищните сгради, споменати в същия брифинг, всички знаем на каква стойност са те. А що касае стойността на потенциалните щети на останалите обекти, можем само да гадаем за колко години ще бъде възстановена от данъците ни.
Европейските добри практики при планирането на градове с преминаващи през тях реки, са в посока обособяване на паркови зони по двата речни бряга, изнасянене на автомобилния трафик извън централните зони, околовръстни рингове и развиване на модерен градски транспорт и веломрежа. Днес е ред на южния бряг на р. Марица, а утре може да дойде ред и на северния. Тогава емблематичната гледка с реката и гордо извисените по поречието й дървета ще остане в миналото. От обществото ни зависи дали това ще се случи, а обществото сме всички ние. Затова будните граждани на Пловдив могат да заповядат на 26 октомври от 8:30 ч. на извънредната сесия на Общинския съвет на ул. „Авксентий Велешки“ 20 (бившият Младежки дом) в защита на града си и р. Марица, допълват от гражданската инициатива „Да спрем пробива при Водната палата”.