Вандалите, които ежедневно драскат и рушат по Сахат тепе, нямат респект нито от полиция, нито от градските власти. Снощи охранителните камери на Певческото дружество „Ангел Букорещлиев“ са регистрирали поредното посегателство върху сградата.  Записите показват  група от 9 тийнейджъри – 4 момичета и 5 момчета рисуват със спрей по фасадата на сградата, като си разменят флакона. Докато поредният драска, останалите се плезят срещу охранителните камери и правят многозначителни знаци с ръце, предаде trafficnews.bg. 

Клиповете, които можете да видите във ВИДЕОТО ТУК, нагледно показват безграничната наглост на драскачите, които явно няма с какво друго да се похвалят в живота си, освен с това демонстративно да рушат общинска собственост. Те вероятно не знаят или изобщо не ги интересува, че същата тази общинска собственост се поддържа с парите, които техните родители плащат като данъци. Смятат, че да се изплезиш на охранителната камера и да й покажеш среден прост е върховна форма на протест.

Освен безгранична наглост, циниците демонстрират и серия липси: липса на елементарно възпитание – родителите им очевидно не са се справили с тази задача, липса на образование – учителите не са успели да им обяснят как да ценят културното наследство на града, а също така и липса на уважение както към града, в който живеят, така и към самите себе си като пловдивчани.

Освен тези поведенчески липси обаче, трябва да отчетем и друга много важна липса – липсата на адекватна и бърза реакция от страна на институциите, които би трябвало да реагират в тези случаи.

Вчера Община Пловдив изпрати прессъобщение до медиите, че основната пешеходна алея на Данов хълм ще носи името на световноизвестния музикант Милчо Левиев, който е роден тук. Като инициатива е похвално, но състоянието на тепето е обидно за паметтта на твореца.

Хълмът е в покъртителен вид – скали и каменни стени, покрити с графити, издраскани  информационни табели, отпадъци, изсъхнали треви, които са превзели алеи и стълби.

Дори и в редките случаи, когато полицията или общинска охрана успеят да заловят някой вандал, то последствията за него са нулеви. Ежегодно общината , респективно общинските дружества харчат хиляди левове за почистване на графитите от тепетата, но все още не са намерили работещ механизъм, през който да върнат поне част от разходите в градската хазна. И така – от една страна пловдивчани плащат данъци, с които издържат полиция и община, които очевидно не могат да опазят общинската собственост, а след това плащат за възстановяване на същата тази собственост.

Теорията за счупените прозорци на криминалистите Уилсън и Келинг ни дава ясна представа какво се случва в едно общество, ако започне да толерира наглед дребни нарушения. Престъпността е неизбежен резултат от липсата на ред. Ако един прозорец е със счупено стъкло и си стои така, минувачите ще решат, че на никой не му пука и никой за нищо не отговаря. Скоро ще бъдат изпочупени и останалите стъкла и чувството за безнаказаност ще плъзне по цялата улица, изпращайки сигнали из целия квартал. Сигнал, подканящ към по-сериозни престъпления.

Същото се отнася и за нашарените с графити скали и къщи в центъра на Пловдив. 

TrafficNews ще продължи да следи работата на институциите по последните няколко случая, в които на полицията и прокуратурата са предоставени видеоматериали, запечатали безобразията на тийнейджърите. Със сигурност няколко дела за сериозни обезщетения насочени към родителите на учениците, извършили безобразията, биха имали сериозен превантивен ефект. А поставянето на видеонаблюдение на цялото тепе трябва да се случи в спешен порядък. 

ТЕОРИЯТА НА СЧУПЕНИЯ ПРОЗОРЕЦ 

 В книгата си „Преломен момент”  канадския социолог Малкъм Гладуел представя „Теорията за счупените прозорци”, чиито автори са криминалистите Уилсън и Келинг.

Гладуел се занимава със социалните епидемии. Той смята, че човек нарушава закона не само (и даже не толкова) заради лоша наследственост или неправилно възпитание. Огромно влияние върху него има онова, което вижда около себе си.

 В средата на 80-те в нюйоркското метро е сменено ръководството. Новият директор Дейвид Гън започва своята работа с… борба срещу графитите. Идеите му първоначално са посрещнати скептично, но Гън е категоричен – той смята, че ако не спечели войната с графитите, всички други реформи са обречени.  Той заповядва графитите да започнат да се чистят и води денонощни битки с графитърите . През деня вагоните и депата се чистят от графити, а нощем вандалите рисуват нови. В крайна сметка Гън побеждава и успява да изчисти влаковете.

През 1990-а началник на транспортната полиция става Уилям Братън. Вместо да се захване със сериозна работа – тежките престъпления, той се захваща яростно с… гратисчиите.

Защо? Новият началник на полицията е убеден – както и в случая с графитите, че огромният брой гратисчии е сигнал за липсата на ред. И насърчава извършването на по-тежки престъпления. По това време в метрото успяват да се промъкнат безплатно 170 хиляди гратисчии.

Какво прави Братън? Поставя край турникетите по 10 преоблечени полицаи. Те ловят гратисчиите един по един, слагат им белезници и ги подреждат в редичка на перона. Там си стоят, докато не завърши „големият лов”. След това ги съпровождат до полицейския автобус, обискират ги, свалят им отпечатъци от пръстите и ги проверяват в базата данни. Много от тях носят оръжие. Други, оказва се, имат вече проблеми със закона.

Много бързо лошите момчета поумняват, започват да оставят оръжието си у дома и да си купуват билетче.

През 1994-та за кмет на Ню Йорк е избран Рудолф Джулиани. Той прави Братън шеф на градската полиция. Полицията заема принципно твърда позиция по отношение на дребните престъпления. Арестуват всеки, който пиянства и прави скандали на обществени места. Който хвърля празни бутилки. Всеки, който рисува по стените, прескача турникета в метрото или проси пари от шофьорите за миене на стъкла по кръстовищата. Всеки, хванат да пикае на улицата, заминава директно в затвора.

Нивото на престъпността в града започва рязко да пада – точно толкова бързо, колкото и в метрото. Началникът на полицията Братън и кметът Джулиани обясняват: „Дребните, незначителни на пръв поглед нарушения служеха като сигнал за извършване на тежки престъпления.”

Верижната реакция е прекъсната.

В края на 90-те изцяло  Ню Йорк се превръща в най-безопасния мегаполис на Америка.

Докато се примиряваме  с нашарените среди, мръсотията,  боклуци, шофьорът, който изхвърля  пепелника през прозореца на колата, докато се качваме в колата на пиян или дрогиран шофьор, докато се правим , че не чуваме писъците на съседката, докато мъжът й я пребива , докато палим и рушим паметници на културата,  агресията  ще ескалира и само главните герои в трагедиите ще се сменят. И ние ще бъдем съучастници. А когато  драматичните истории се превърнат в статистика, вече ще бъде късно за нас като държава.

Бел. ред Ако разпознавате някой от участниците във вандалската проява, можете да съобщите това на тел. 112 , във Второ РПУ или на дежурния национален телефон на TrafficNews 0700 10 248. Анонимността ви е гарантирана.