Древна кариера за производство на глина от римския период откриха археолози в обект в близост до детска градина "Малкият принц". Находките са интересни, защото правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика, пише trafficnews.bg.

"Обектът е много интересен, защото до момента няма подобен проучен в Пловдив. Намира се в периферията на античния град, южно от крепостните стени. В съседен парцел правихме проучвания през 2013 г. с ръководител Елена Божинова и аз бях в екипа. Тогава имахме възможност да проучим занаятчийски квартал за производство на глинени съдове от римския период", разказва археологът проучвател София Христева.

Тя и колегите ѝ имат данни, че в района е регистрирано обитаване през късно-желязната епоха и по-конкретно класическия период до среда на 4 и първата половина на 4 в. преди Христа. Което е интересно, тъй като този период за момента не е сигурно индикиран в централна градска част или там където са най-големите места, обитавани от тракийския период като Небет тепе и околностите.

"Това беше много интересно за нас и когато дойде запитването за този обект и започнахме проучването, много се надявахме да имаме повече от тракийския период. За съжаление, основно структурите, които проучваме, са от римския период. Но въпреки това, сме наградени с една яма от класическия период, която е много интересна, тъй като в нея няма цели съдове, но има доста фрагменти от такива. Един от които е много интересен, малък фрагмент от кратер с колони, който е вносен - най-вероятно Атина. Те първа предстои вече обработката на тези материали, за които да кажем нещо по-ясно", разказва още Христева. Съдът се използва за съхранение на течности и е рядка находка.

"Имаме още един намерен съд, за който предполагаме, че също е вносен. Предстои обаче да направим изследвания на глината, за да видим откъде произхожда, защото не изключваме варианта да е изработен в проучвания от Елена Божинова в последните години обект в Скутаре. Там има данни за производство на керамиката там през този период. Така че не изключваме възможността част от тези съдове да са произвеждани там", разказва още археологът и допълва, че сравнение ще направят и с Емпорион Пистирос, защото и там има подобни съдове. Древната история ще бъде разкрита през глината, използвана на трите обекта, или става въпрос за внос.

Така че, въпреки че е открита само една яма, тя носи много информация, тъй показва, че има обитаване през този период през първата половина на 4 в. преди Христа.

"Не губим надежда в бъдеще в близки парцели, когато има проучвания, да се открият малко повече структури от този тип. Но основното, което проучваме от римския период са именно структури, които са свързани с това производство на керамика. Конкретно в случая с тази въпрос за стерилен глинен пласт, от който е добиван материалът за производството на тези съдове. Сега в научната литература все още ми се съм обърнала всичко, за да видя дали има подобни публикации на подобни вид съоръжения, тъй като основно хората обръщат по-вече внимание на самите пещи и на обработката на самите съдове. Докато при нас в този случай имаме структури, които са свързани с първичната обработка на самата глина. Нейното добиване, пречистване, смесване, съхнене и всички тези процеси, които са свързани с преподготовката на това керамично производство. В обекта има много траншеи, за които предполагаме, че са свързани с течаща вода, преминавала през тях. На места се оширяват в ями като вид утайници, които са свързани с подготовката за премиването и пречистването на самата глина, за да се постигне по-голяма чистота. А къде са вече са премесвали с примесите, за да стане тя много по-здрава, не знаем, не сме сигурни. Нямаме такива отлаги, които да откриваме в тези ями", разказва София Христева.

Ямите, открити на частния терен, са големи като размер. Едната е към 4,20 метра диаметър, дълбока около 1.30 м. Има няколко етапи на производство. Вътре в тази голяма яма има допълнителни съоръжения, отново вкопани в стерила, които може би също са тип преливници, в които се пречиствала глината.

"Имаме индикации за навес с някаква дървена конструкция, в която се съхранявала самата глина след пречистването, докато стегне. Проучихме и още една подобна конструкция. Интересното е, че те са били засипани с почти цели съдове - амфори, стомни, паници, купи, канички, които са свързани с бита", казва още археологът.

Те повтарят абсолютно същите форми, които са произвеждани в пещите, които са произвеждани в съседния обект. Така че всъщност цялата тази продукция най-вероятно на 99% е произвеждана тук на място.

"Имаме и вносни съдове, но тепърва предстои и техният анализ. Става дума за артефакти от римския период, говорим за внос на "Тера Зигилата". За съжаление, фрагментите са твърде малки, за да можем да даде малко по-точна дата и произход. Но, за бъдеще, мисля, че след като ги погледнат специалисти и по-тесни в тази област, ще имат какво да кажат допълнително", разказва проучвателят.

Последното съоръжение, което екипът проучи, е някакъв вид вкопаване. То също е запълнено с много голямо количество съдове. Тепърва предстои реставраторите да се заемат с тяхното възстановяване.

На терен археолозите са открили няколко сребърни монети. Две от тях са по-интересни - от края на 2 до средата на 3 в.