Главният архитект на район „Централен” Петър Петров разказва пред PlovdivTime.bg каква е ситуацията с къщите паметници на културата, кои са рисковите архитектурни бижута на Пловдив, които са изправени пред гибел, и каква са мерките, които администрацията ще предприеме. 

- Арх. Петров, преди дни стана ясно, че поредната къща – тази на Семко Палавеев, е облепена със стиропор и е на път да изгуби автентичността си…

- Да. Получихме сигнал за това, че къщата на ул. „Георги Бенковски” е облепена със стиропор и бутафорни детайли по фасадата. Реагирахме на сигнала веднага. Изпратих инспектор от Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство"  към Министерство на културата и представител на незаконно строителство в Община Пловдив. Скелето вече беше свалено, къщата – измазана, бутафорните елементи налице. Дограмата също беше сменена. Обърнах се към майстора, който работеше долу, с искане веднага да се спре работата. Такъв ремонт не може да се случи без проект. Ремонтът е извършен без съгласуване с нас и затова изпратих писмо до собствениците, от които искам да предоставят документите в случай, че са съгласували проекта си с голяма община. Отговор няма. Оттук-насетне процедурите са ясни – на собствениците ще бъде съставен акт, ще бъде наложена и глоба. Те ще бъдат принудени да премахнат стиропора и да възстановят фасадата.

Тъжното е, че това се прави с абсолютното неразбиране на стойността, която тези сгради представляват, на ценностите, които тези хора притежават. Действията им са абсолютно безотговорни. Не трябва да забравяме, че именно сградите в Капана са тези, които създават атмосферата, средата в квартала. Те са тези, които привличат туристи и на практика генерират приходи за целия град.

- Какво се случва с друг рисков обект на територията на район „Централен” – баня Орта Мезар?

- Продължаваме да се занимаваме с Орта Мезар. Минаха няколко комисии, на собственика са дадени предписания, има и съгласуван проект в Националния институт за недвижимо културно наследство за възстановяването на сградата. 

- Собственикът  твърди, че доскоро никой не го е уведомил, че проектът му е одобрен от Министерство на културата… 

- През лятото имахме среща със собственика Радослав Бозуков, кмета на район „Централен” Георги Стаменов и аз. Там му се каза и му се показа писмото, от което става ясно, че проектът му е съгласуван. Проблемът е, че предписанията, които от Националния институт за недвижимо културно наследство са дали, не му харесват. Това обаче не зависи от човека, който е собственик на сградата културна ценност.  Радослав Бозуков иска сградата да е на две нива. Видимо е обаче, че автентичната постройка е на едно. Баня Орта Мезар е паметник с местно значение, а това означава висок статут. Тоест - ако някой притежава такава сграда и не желае да се грижи с нея, ще има санкции. Ние сме в тясна връзка с Министерството на културата, за да предприемем съответните мерки и нещата да започнат да се случват. Няма как знакови обекти в Пловдив да бъдат оставяни на разрухата. Специално банята е опасна. 

- Кои други сгради са в риск? 

- Ако говорим за сгради с особено висока културно-историческа стойност, бих казал, че са две в Стария град.  Те са под наблюдение. Намират се на ул. „Кирил Нектариев” и на ул. „Панайот Волов”. Едната на практика е неспасяема, а за другата все още има шанс.  И при двете къщи става дума за липса на възможност от страна на собствениците. Водим диалог с тях в продължение на повече от година. Струва ни се обаче, че и към двете сгради ще трябва да подходим с намеса от страна общината, ако междувременно не се намери купувач, който да инвестира. Едната от тях се продава. Тук има един етичен момент – това е твоята къща, тук си се родил, отраснал си. Живял си през целия си съзнателен живот. Дори и в момента, въпреки риска, вътре продължават да живеят там. Тези сгради са опасни и за тях, и за околните.   

Ние им предложихме да бъдат настанени във временни общински жилища, докато вземем мерки за обезопасяването на къщите.  За съжаление, те не искат да приемат този вариант. 

- Какво следва?

-  Ще пристъпим към принудителни действия, крайна мярка е, но за съжаление може да се стигне и до там.  Ще трябва да се прекъсне ток и вода, да се издаде забрана за ползване.  След това едната къща  на ул. „Кирил Нектариев” ще трябва да се укрепи за сметка на общината. За съжаление другата на ул. „Панайот Волов”  е в неспасяемо състояние. На базата на заснемане тя трябва да се преизгради наново като отвътре се снемат на съхранение елементите, които представляват художествена ценност – алафранга, дървен таван, част от прозорците, елементи на интериора. Все пак трябва да уточним, че и двете сгради са индивидуални паметници на културата. 

Това са сградите в най-критично състояние. Вероятно в централната градска част има още много такива сгради, които имат проблеми в конструктивно отношение. Системата за мониторинг обаче не ни осигурява достъп до всички къщи – да ги проверяваме и оглеждаме. В крайна сметка това е задължение на самите собственици.  И тогава когато сградата е в риск, да уведомят общината и Министерството на културата. Да предприемат съответните действия. 

- Общината укрепва и след това си търси изразходваните средства по съдебен път ли? 

- Да, такава е процедурата. И затова всички документи трябва да са много добре прецизирани. Макар че аз смятам, че  инвестираните във възстановяване средства никога не са загубени, все пак е спасен един паметник на културата. 

- Истината е, че случаи като тези на собствениците на къщите в Стария град са ужасен нонсенс – тези хора просто не могат да си позволят подобен ремонт вероятно… 

- Големият проблем е, че у нас държавата в момента не подпомага хората, които притежават сгради недвижимо културно наследство. Във Франция до 50 процента от стойността на ремонта на такава сграда се осигурява от държавата, до 30 процента – от общината. Собственикът участва само с 20 процента. Срещу това, за да извърши възстановяването и реставрацията, той трябва да изтегли заем с много ниска лихва.  Този заем се отпуска на базата на изработен проект. Реализира се под строгото наблюдение на държавни и общински институции. Ако проектът не бъде изпълнен, парите си остават за негова сметка и община и държава не му превеждат нищо. Този механизъм работи и затова нещата вървят. По същия начин стоят нещата и в другите големи европейски държави. В същото време ние казваме, че сме бедна държава. С това оправдание губим културно-историческото си наследство, защото няма механизъм за защита. 

- Но има и такива, които имат възможност и въпреки това не предприемат нищо. Пример са тютюневите складове. 

- Две са положенията – хора, които имат средства, но не желаят, и хора, които нямат средства и не могат да реставрират къщите си в центъра на града. Първата група хора могат да бъдат принудени по административен път да изпълнят задълженията си, но по-трудна е ситуацията с тези собственици, които реално нямат възможност да ги поддържат.  Има случаи, в които хората са в чужбина, нямаме връзка с тях. Или пък имат тук далечни наследници, които не могат или не искат да възстановят сградите.  Тук вече по закон общината е длъжна да се намеси. За съжаление такава процедура е много тромава и дълга. На практика тя до този момент не е прилагана в България, а ние сме едни от първите, които ще трябва да приложат тези механизми. Тръгнали сме по този път.