В първия изработен план градът свършва до Централния площад. Планът на  арх. Йосиф Шнитер обединява булевардите “В. Априлов”, “Руски”, “Иван Вазов” , свързващи централна гара с центъра.

Архитектите, които са проектирали гарата, наричана още баронхиршовата железница, са проектирали и улица “Станционна”. Първоначалното предназначение на улицата е да бъде връзка между гарата и града. За да изминат това разстояние пловдивчани взимали най-често файтон – за техните представи гарата била много, много далеч. Гарата дала и първото име на тази улица - “Станционна” - от “станция”.

Видът на улицата не винаги бил угледен. Много хора се оплаквали от многото кал, от миризмата, която излъчвали коне и магарета, от шума, присъщ на оживлението.

Във вестник "Стара планина", 28 октомври 1895 г. четем за един кметски “приказ”, в който се “заповядва на всички ступани на здания от двете страни на Главната Станционна улица от Джумаята до гарата в растояние на 30 деня да направят тротуарите пред зданията си с бордури по типа и съгласно указанията и наставленията от технический отдел. Ако не ги направят, то кметството щяло да ги направи за тяхна сметка.”

Една от най-характерните черти, придаващи облика на тази улица са чинарите, посадени през двадесетте години на XX в.

 източник:mecumporto.org