“Към  града. Поетът, министърът на просветата, Омарчевски с госпожата си, брата на поета – генерал Вазов, столичните писатели, висшият персонал на Министерството на просветата и представители на столичния печат излязоха зад гарата, гдето една широка колесница, окичена с лаврови венци, очакваше да понесе госта към града. Вазов се качи в колесницата и тя бавно бе повозена от два гиздави коня. От двете страни на тротоарите децата на Пловдив с букети от живи цветя обсипваха народния любимец… Шествието начело с конна военна музика и ескадрон кавалерия навлиза към центъра на града по Станционна улица.”( във в. Югъ, 23 ноември 1920 г.)

Едно събитие, което въздейства на града. Град, който чества 50-годишния юбилей на най-любимия си писател.  В Пловдив Иван Вазов е живял 6 години(1880-1886). Купува къща, която ремонтира. В нея прибира едно момче сираче от Батак, на име Иванчо. Сега на мястото – на ул. “Бетовен” -  където е била къщата има плоча).  През пловдивския си период поетът създава някои от най-известните си произведения – “Епопея на забравените”, стихотворението “Българският език”, “Не се гаси туй, що не гасне”, “Новото гробище над Сливница”, разказа “Иде ли?”, повестите “Немили-Недраги”, “Чичовци”, “Неотдавна”. Главен редактор е на списание “Наука”, заедно с Константин Величков редактират вестник “Народний глас”, основават списание “Зора” и съставят “Българска христоматия”.

В Пловдив Вазов написва и поемата “В царството на самодивите”. Малцина знаят, че произведението е плод на мъчителната му раздяла с една млада жена, с която той се запознал в Хисаря. Двегодишната си връзка с нея той упорито държал в тайна, като криел дори нейното име. (Някои изследователи на живота на поета считат, че жената носи името Пелагия и е от гръцки произход).

И на-малкото, което може да стори гражданството е да кръсти една улица в чест на онзи, който е преминал триумфално по нея: “от признателност и за дългогодишната народополезна дейност улица “Станционна” занапред ще се нарича улица “Иван Вазов”. ( в. Пловдивска камбана, 27 ноември 1920 г.)

 Снимка Държавен архив - Пловдив

На снимката се вижда тържественото освещаване на възпоменателната плоча на Иван Вазов на къщата му в Пловдив на ул. "Бетовен" 6

За посрещането на поета в Пловдив е предвидена програма. Тричленна комисия заминава на 6 ноември за София, за да вземе със специален вагон Вазов. На 7 ноември около 50 души заминават за Белово, за да приветстват влизането на Вазов в Тракия. След като от гарата поетът е понесен на ръце до колесницата, множеството се запътва към площад “Цар Симеон”. Там са строени запасни офицери, подофицери, от лявата им страна занаятчиите, до тях децата от сиропиталищата, ученици и инвалиди. 

В този ден е царяло истинско веселие, всички военни музики в Пловдив са звучали във Военния клуб,  държали са се речи, сутринта в черквата “Св. Атанас” се отслужил благодарствен молебен. От черквата всички граждани и младежи направили празнично шествие из по-главните улици. Вечерта в училището “Патрарх Евтимий” имало литературномузикална Вазова вечер. След изпяването на химна учителката Хрусанева прочела сказка за живота и творческата дейност на поета. Представен бил от учениците и откъс от “Хъшовете”.

На американско наддаване (търг) бил предложен един портрет на поета. За 2500 лв. го купила г-ца Сийка Кършева, която от своя страна подарила портрета, и при новото наддаване портретът станал собственост на запасния полковник Драголов. Но не за дълго, защото той го подарил на българската гражданска дружба.

Празненствата  траели до късно през нощта, така че всеки “чувстващ се българин би се просълзил от това тържество”. ( в. Пловдивска камбана, 27 ноември 1920 г.)

 източник:mecumporto.org