Националната гимназия за екранни и сценични изкуства в Пловдив – единственото без аналог училище у нас за създаване на кадри за сценичните изкуства, отбелязва 50-годишнината си с голям спектакъл на 26 септември в Драматичния театър. В юбилейната година бе представена и изложба на бивши ученици на школото, а през цялата учебна година ще има множество други събития. 

- Г-н Томов, на 26 септември Сценични кадри ще отбележи един много специален юбилей – 50 години от създаването си. Разкажете ни малко повече за началото. Как се е родила идеята за такова учебно заведение без аналог в България? 

-  Училището е създадено през 1975 г. като Средно специално художествено училище по сценични кадри по идея на Комитета за култура тогава. Открито е точно с цел да се подпомагат и обслужват театрите в страната. В началото специалностите са свързани със сценичната организация от помощник-режисьори както и художествено изпълнение - бутафория, грим, осветление.  Обучението е как се правят декори, бутафория, кукли, грим, осветление, озвучаване. Имаше дипломна защита с реални разработки на сценография, осветление и така нататък. И до днес възпитаниците ни се изправят пред реални задачи, свързани със сценичните изкуства. Те изучават и всички общообразователни предмети, понякога за сметка на специалните, но се справяме. Има много нововъведения, свързани със съвременните технологии и те също влизат в портфолиото на училището. 

В първите години от създаването на училището има разпределение. Учениците, които не продължават образованието си в университет, са разпределяни и работят в театрите в страната. Когато аз бях възпитаник на гимназията, вече нямаше задължително разпределение. 

Но пък имаше квоти. Например, нищо, че училището е в Пловдив, от града приемаха само 3-4 ученици. Останалите бяха от цяла България. Имаше и цял клас от София. Цедката беше сериозна. След 1990 г. тази квота отпадна, но продължаваме да приемаме деца от цялата страна. Интересът към специалностите ни е сериозен. 

- По това време имало ли е училища с подобен профил в Европа? 

- Да, имало е подобно училище в Дрезден, но в последствие то е преобразувано в Академия. Преди промените двете училища си партнират и преподаватели от Дрезден идват в Пловдив на обмен, както и наши преподаватели посещават тяхното училище. 

- А сега какъв е профилът на кандидатстващите при вас днес? 

- Това са деца, които имат афинитет към изкуството. Изборът на нашето училище никога не е случаен, затова и интересът е на ученици от цяла България. Те кандидатстват в 6 художествени и 3 актьорски специалности.  Художествените са театрален, кино и телевизионен декор, художествено осветление за театър, кино и телевизия, театрален грим и перуки, театрална кукла, сценичен костюм и компютърна анимация. Това са 6 специалности, като ние въртим ги през година - 3 на 3. Актьорските специалности за куклен, драматичен и невербален (пантомима) театър също се въртят. Причината е липсата на по-голяма материална база. 

- Каква част от децата продължават своя професионален път по специалността си? 

- Трудно е да се каже, защото дори и децата, които веднага започват да работят в театър, отиват и да следват. Всички продължават образованието си със специалности, свързани с мода, сценотрафия. Дори и  ученици със специалност „Анимация“ влизатк  Академията да учат сценография. Повечето деца обаче, които искат да се занимават  с анимация, отиват в чужбина. Тази година имаме прието дете в Япония, което даже още не беше завършило, когато стана ясно, че ще продължи да се занимава с анимация.  Имаме възпитаници със същата специалност, които се обучават в Ирландия. 

Някои се насочват към Академията – например една наша възпитаничка, която завърши „Театрална кукла“,  завърши „Метал“. Пак е в приложната сфера, тоест. Това е същността на образованието, които им даваме – да умеят да работят с ръцете си и развиват способностите си. Някои пък избират да учат театрознание, журналистика, но и такива които стават успешни зъботехници и лекари. 

Ще дам пример с Владимир Зомбори. Той завърши „Декор“, но още като ученик бе решил, че ще продължи с „Актьорско майсторство“ в НАТФИЗ. Успя и се развива много добре. 

- Кои други известни личности са възпитаници на гимназията? 

- Много са и не всички се реализират успешно в сценичните изкуства. Някои правят сериозен бизнес и са реализирани хора. На тази изложба, която направихме с възпитаници на предишните випуски, видяхме работи на прекрасния илюстратор Борис Стоилов, на Георги Деянов, който от 20 години работи в Бояна филм, на Димитър Митовски, Пламен Русев. Възпитаник на училището е и аниматорът Теодор Ушев, писателят и драматург Александър Секулов. Много са.  Има такива, които  се развиха в други сфери. Като Ангел Тоточев, които получи наградата на кралица Елизабет II, за предприемаческа идея. 

За мен всички са успели, защото са реализирани в някаква посока. Защото имам съученик, с който заедно кандидатствахме в академията. Той не успя да влезе. Върна се в Кържали, работи в Кукления театър, после в Драматичния театър. После започна собствен бизнес и управлява една от най-големите рекламни фирми. Работи в цяла България. Направи и хотел и дава работа на много хора. Така че той също е пример за успял човек. 

- Винаги когато дойда да гледам или да отразявам ваши събития, ми е правила впечатление тази особена атмосфера, която е много различна от останалите училища. На какво се дължи това? 

- Дължи се може би на творчеството и на това, че в училище, в годините, това беше целенасочено, има стремег да се стигне до излизване на един общ творчески продукт. Тоест, когато имаме едно представление. Става дума за всеки детайл в него - грим, костюми, осветление, декори, мапинг, ако е необходим. Всички деца работят за едно нещо. Те са екипни играчи. И поради тази причина, мисля, че по този начин те имат една обща цял, когато работят в училище. А от друга страна и колегите преподаватели също дават добър пример, защото ние сме задружни като колектив и всеки един е абсолютен професионалист в това, което прави. Това много влияе на децата, защото те изписват гордост, че са тук. Че могат да се докоснат до изкуството по този начин. Децата ни са много отговорни, нещо, което се изисква в изявите ни. Ще дам пример – всяка година се включваме в шествието за Международния ден на театъра на 27 март. За нашите възпитаници този ден е неучебен, тъй като е празник на училището. Независимо от това се подготвят и се включват с радост. Искат да се представят. 

- И се забавляват… 

- Абсолютно. Цялото обучение е свързано и със забавление. Разбира се, че ти има респектът и уважението, но в същото време има и приятелство между учителя и ученика, естествено със съответната граница. 

- Вие имате и така добри партньорства с културните институции под тепетата. Разкажете за тази част от работата на децата. 

- Така е. Производствените практики, които ги имаме в училище,  се провеждат в  Кукления и в Драматичния театри, както и в Операта. В момента даже имаме ученици, които отговарят за ателиетата на Държавна опера-Пловдив.  Това лято наша ученичка – Валентина Нейчева, която сега ще бъде абитуриентка, работи в ателиетата като изпълнител по време на Оpera Open. Тя беше и единствената ученичка, която участваше на сценографския пленер в Стара Загора.  Наша възпитаничка работи като осветител в Народния театър „Иван Вазов“, още не беше завършила, когато започна. 

Някои работят като гримьори. 

- Какво е чувството да виждате децата, които сте обучавали като реализирани, щастливи и успешни професионалисти? 

-  Изпитваме удовлетворение, че сме били част от техния път. Това ни дава смисъл, за да продължим тази мисия, която всеки един от нас има. Винаги съм го казвал, че Сценични кадри не е само училище, то е кауза. Може би, защото и аз съм го завършил. После започнах да преподавам. Минахме през много различни препятствия, но вече 50 години продължаваме да работим за бъдещето на България – нашите деца. 

- Минахте и през тежък период, в който имаше опасност училището да бъде закрито, нали? 

- Така е. Тогава директор бе Емилия Арабаджиева.  Бяха набелязали три училища по изкуствата в Казанлък, Смолян и нашето. Имаше огромно брожение сред учениците, които излязоха на Главната да събират подписка в подкрепа на училището. Аз ги придружих и дори имаше риск да ме арестуват, ако не бяха дошли журналистите.

И родителите тогава бяха много активни, както и сега, по принцип. Винаги сме имали подкрепата на родителите, защото те знаят за какво децата са тук. 

В крайна сметка бе взето решението училището да мине под шапката на Министерството на образованието, въпреки че това ни коства много, защото бяха орязани специалните предмети. 

Слава богу, че това беше може би 4 или 5 години и пак преминахме към Министерството на културата и станахме Национална гимназия по екранни и сценични изкуства. 

- Какво да очакваме на тържеството на 26 септември? 

- Ще има спектакъл, който и за мен ще бъде приятна изненада. Имам обща представа, но ми се иска да се оставя на емоциите. По спектакъла работи екип от преподаватели и ученици.  Чрез него ще бъдат представени на специалностите в училището. 

-  Съвсем наскоро спечелихте конкурс за нов мандат начело като директор на гимназията, какво сте заложил като развитие на училището? 

- Първо ще направя всичко възможно, да се разширим с още помещения. Необходим е и ремонт на основната сграда, особено на покрива.  Ще работя за повишаването на  квалификацията на учители и ученици. Въвеждаме новите технологии. Първо разкрихме една СТЕМ стая. Сега ще се оборудваме и през Плана за възстановяване и устойчивост. 

На 26 септември имаме Ден на отворените врати и ще покажем на учениците новия център, оборудван с техника за компютърна анимация, 3D принтер и плотер, които ще се използват за изработка на кукли. Ще имаме и занимания по интереси, които да обучават децата как да работят с 3D програми. Така че в тази посока също трябва да се работи. 

Нашего училище е наистина специално. Знаете ли – имаме вече трето поколение от едно семейство. Внучката сега е приета, бащата и дядото също са завършили Сценични кадри. Момичето е завършило с отличие и с отлични оценки от външното оценяване, можело е да влезе, където пожелае, но е избрало НГСЕИ.  Без някой да го кара. Всичко това е заради тази особена атмосфера на съпричастност и приятелство.