Археолозите ще могат да продължат работата си на Небет тепе и Източната порта през март, защото в момента нямат актуални разрешителни за проучвателска дейност и за това на терен са само работниците на фирмата изпълнител, научи plovdivtime.bg. Според правилата на Министерство на културата документите се издават за срок от една календарна година и изтичат на 31 декември.

Предстои всички експерти, които работят по обекти в цялата страна, да изготвят отчетите си и едва когато преминат през комисиите, се пристъпва към издаване на ново разрешително.

През това време на Небет тепе и Източната порта работят строителите, които изпълняват дейности по почистване и подготовка.  Достъпът до двата обекта е невъзможен. Те са оградени, за да не се стигне до инциденти.

Припомняме, че отстраняването на самораслеци около крепостната стена на Небет тепе преди време предизвика брожение сред гражданите на Пловдив, след като неизвестни извършители извършиха  сеч, а после тя се оказа незаконна. По-късно на терен влязоха служители от „Паркове и градини”, които започнаха да отстраняват белязаните от ландшафтния архитект Станимир Шаламанов дървета и акации.

„Предстои ни много работа. Трябва да допроучим стените на помещение в средата на обекта.  Трябва да доразкрием и почистим дъното на кръглото водохранилище в горната част. Стените му са покрити с хидрофобен хоросан”, разказва проучвателят на Небет тепе София Христева.

В момента работниците почистват основно извън крепостната стена, предприети са и действия по укрепването ѝ. Отстранен е бетонът от вътрешната страна на крепостната стена и теренът е заравнен. Разчистен е тайният вход към обекта, който ще бъде една от атракциите в подхода към недвижимата културна ценност.

„На обекта не са доопроучени всички археологически пластове в дълбочина. Всички интервенции, които се изпълняват по проекта, трябва да бъдат наблюдавани от археолог. Предвид, че един такъв обект изисква наличие на ВиК тръби и тръби за отводняване, поливна система, която да поддържа ландшафта свеж, се налага да има изкопи в дълбочина. Тези изкопи в едно 70 процента са в недопроучени участъци и това усложнява и забавя работата. Има варианти да се положат тръбите да се положат нависоко и да се насипят, но така се скриват  зидовете, които в голяма част са ниско запазени. За да не се получи голямо надграждане на височина, се налага на места да се правят изкопи в дълбочина  и когато това се случва в недопроучена зона, се налага наблюдение и проучване. Това забавя нещата”, казва Христева.

Тя припомня, че темата за участието на археолозите при изготвянето на проектите за социализация, реставрация и консервация на обекти като Небет тепе, е актуална и днес. Именно хората, които са проучвали недвижимата културна ценност могат да предложат трасета, през които да бъдат прокарани кабели и тръби. Така дейностите биха били предвидими като време и включени в работния план.

„ Така ще сме по-наясно за времето за реализация и няма да има изненади, които бавят. Ние спазваме строги правила – когато открием нещо, сме длъжни да викнем комисия от Министерството на културата. Тя трябва  да посети обекта и да освободи терена. А може да излезе и с предписание за допроучване, за експониране или за преместване на трасетата. Това означава нови изменения на проекта, ново съгласуване. Така става един затворен кръг, от който понякога няма излизане, и отнема време”, коментира археологът.

Ситуацията на Източната порта е същата. В момента археолозите се готвят за годишните си отчети, а работниците почистват и подготвят терена за работа.

„Предстои да бъдат извършени консервационно-реставрационни работи от Никола Стоянов. Той е един от най-добрите специалисти. Докато той работи, екипът ни с Биляна Груева-Здравчева, ще сме в готовност да се включим в случай, че се наложи допроучване”, каза археологът Мая Мартинова-Кютова, която от години работи на Небет тепе.

Археологическите паметници са част от мащабния проект „По крепостните стени на Филипопол”. Той е на стойност 8 012 201,89 лв.  – 6 009 151,89 лв. е безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма  „Региони в растеж”, а останалата сума – 2 003 050 лв., е съфинансиране, осигурено чрез Фонда за устойчиви градове.

Проектът „По крепостните стени на Филипопол” преживя редица сътресения още в началото. Първо предизвика общественото недоволство с  избора на изпълнител с инженеринг – консорциума „Филипопол 2020”.

После бе забавен заради пропуски в документацията за Небет тепе и връщането им за корекции от Националния институт за недвижимо културно наследство.  Немалко специалисти изразяват съмнението си, че проектът ще бъде финализиран в срок, а той е до края на 2023 г.

Снимки от Небет тепе:

 Снимки от Източната порта: