Старите занаяти в България постепенно изчезват. Животът се променя, потребностите на хората също. Затова и интересът към някои професии намалява, а някои вече са се превърнали в екзотика. Една от тези професии е обущарството. Хората имат все повече обувки, но все по-малко се грижат за тях. И ако преди години един чифт обувки няколко пъти отива на поправка, сега много често обувките от щанда на магазина след определен брой обувания заминават директно в килера или в контейнера за боклук. 

Желаещите да се занимават с обущарство стават все по-малко с годините твърди Илия Димитров- обущар от Пловдив , работи в квартал “Тракия”.Илия разказа малко за срещата му с този занаят и за постепенното му изчезване пред  Trafficnews.

„На 42 години съм, още съм младо момче, имам жена и две деца.Синът ми е на 21 години, а дъщеря ми на 18 години. В семейството ми няма обущари и не съм наследил професията от дядо или баща. Това просто ми беше мечта от много малък и я постигнах”, споделя  майсторът.

Той влиза в занаята повече от 20 години, когато професията  е била още  доста практикувана. Като ученик всекидневно бяга от училище, за да чиракува. Учи се сам. Според  него най-добрите майстори са самоуките, защото им идва отвътре.

Илия започва да роботи първоначално на пловдивски пазар в едно павилионче,  което впоследствие е премахното. Така той открива своето място в квартал „Тракия” и до днес  приема клиенти в ателието си там.

„Работя от  10 часа до 7 ч. понякога оставам и до 8 ч. зависи от това колко работа има. Сега в Тракия останахме 3-ма ,4-ма души,  даже не съм сигурен дали са и толкова , които работят.Поделяме  си клиентите , защото в този квартал има доста работа. Аз се занимавам почти с всичко , колани , чанти , обувки не обичам да връщам клиенти , стига да има се чака. Някой път и по две седмици ги бавя докато изпипам всичко„ , споделя занаятчията.

Илия е категоричен, че в занаята хляб има, но младите не виждат перспектива и по този начин и професията бавно ще изчезне. Според  обущаря, днешните деца все търсят нещо лекичко.За него  пипкавата работа затруднява много от невръстните. Доста от  тях са идвали при майстора, за да се обучават, но уви- не остават за дълго. Някак си това не е работата на младото поколение. Парите , които получават не ги удовлетворяват и бързо спират да се занимават с това. 

 „Общо взето и сина ми не иска да се занимава с обущарство  Той е шофьор и смята  да отиде да живее и работи в чужбина, защото положението тук в България не му харесва накъде върви. Иначе съм  започвал да го уча , но няма мерак , а това е много важно човек да има мерак за работата , която върши , без мерак не става.  С този занаят две деца  съм изгледал не ги разбирам тези млади момчета. Не мога да се оплача от това, което печеля , но сега наистина цените доста се вдигнаха и имам много плащания . Зареждам и много материали, защото обичам да имам всичко и да не връщам клиенти. Една заплатка си докарвам „ , разказа обущарят.

За Илия да поправя всеки проблем по обувките е призвание , но той разказва, че има и такива скъсвния , които просто е невъзможно да се ремонтират въпреки опитите му. Ако например  кожата се е разцепила почти нищо не може да се направи . Без да си криви душата той си признава, че 70 % от нещата успява да закрепи. 

Сега общо взето хората си купуват доста скъпи обувки, но често има нещо дефектно  независимо от цената им. Кожата не е като преди, казва Илия. Сега повечето от обувките имат някакъв фабричен дефект.

„Брат ми живее в Германия и ми разказа , че там няма обущари, защото в богатите държави хората късат обувките и си купуват нови. Тази професия в чужбина отдавна не се практикува. А тук в България , може би има още надежда за занаята.  Интересното е,че при мен  идват и хора , които са много богати. Въпреки скъпите обувки  вече  качество не е като едно време, скапва се всичко много лесно .Кожата с годините се е развалила” , казва Илия.

Пловдивският обущар съветва всички , които се занимават с този занаят да се предпазват от вредните лепила със  специални маски, които той използва при лепене. Илия също сподели , че вечер , след  дългия работен ден  се пречиства с една кофичка кисело мляко със захар, а сутрин занаятчията предпочита да пие прясно изстискан сок от моркови , който го държи свеж през работния ден.

„Обичам работата си и до ден днешен го работя с мерак и любов.” С тези думи завърши разказът на Илия Димитров , обущарят , който е отдал живота си на професията и се надява младите да имат желанието да тръгнат по неговия път,за да продължат живота на обувките.

Автор: Наталия Грозева