В две от ромските махали на Пловдив – Шекер и Харман извънредна ситуация няма.Живота си тече на пълни обороти, все едно рестрикции няма. Нещо очаквано от всички. Разбира се, тези кризисни мерки са като малък празник за ромските айляци, които вместо да са на работа, се мотаят из улиците на кварталите.

Алъш-веришът си върви, а да се затвори някой дюкян – немислимо. Заложната къща на улица „Делянка” е отворила врати още от сутринта, както и магазина за „сватбени облекла”. Баничарницата на централната улица също не е преустановявала работа, не защото хората нямат хляб, а защото е важна локация за пиещите кафе. Покрай обекта минава всеки, запътил се към махалата. И пиле да прехвърчи над Шекера, ще се види от баничарницата.

А дали се притесняват хората? Не може да се каже, имайки предвид групичките, които пият кафета на сладка раздумка.

И в Шекера, и в така наречената Арман махала, животът продължава по старияси ритъм. Улиците са пълни с хора, децата играят, масите и пейките са пълни. Никой не е останал по домовете си или да е спрял срещите си.

Маски и ръкавици – дали някой е чувал за тях. Разбира се, изключение има и това са хората, работещи на Руския пазар. Част от жителите на махалата до тържището са оборудвани с предпазни средства.  Забраната за работа на търговските обекти също не важи за част от мургавите ни съграждани.

Кафенета и салони, дълбоко скрити в махалите, тайно приемат клиенти „без много да се чува”.

Вечерно време пък в Кършияка може да се прокрадне и някоя друга ориенталска ритма,  но за кратко, за да не стигне до ушите на полицията.

И както преди време ви показахме, ромите „кУроно” вируса не ги лови. Но шегата настрана. Именно жителите на най-големите махали в Пловдив са изключително уязвими на заразата. Ниската им хигиена и социален статус в комбинация с незачитането на нормите, може да се окажат фатални за стопирането на вируса.