Теа Цировска е председател на регионалната колегия на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи - Пловдив. Има две висши образования. Медицински лаборант с 40 години трудов стаж в УМБАЛ „Свети Георги”. PlovdivNow.bg разговаря с нея по повод недостига на медицински сестри в Пловдив. Както вече съобщихме, проблемът с кадрите в детските ясли в града е изключително сериозен. Само в район „Северен“ търсят над 20, алармира зам.-кметът Лариса Кътова. Седем са незаетите щатове, а останалите 13 се заети от титулярки, които навършват пенсионна възраст. Те обаче не могат да бъдат заменени, тъй като няма нови попълнения.

- Има ли недостиг на медицински сестри в детските ясли в Пловдив?

- Недостиг на медицински сестри в страната има от години. Колегите бягат в чужбина, като дори не всички работят там като медицински сестри. Просто напускат България, защото не могат да се препитават. Но, да, в нашата регионална колегия проблемът с детските ясли е много голям. Над 90 процента от колегите, които работят в яслите в район „Северен”, са пенсионери. Това е непривлекателна професия. Да работиш с малки деца е трудно. Трябва да имаш призвание за това. Колегите, които завършват Медицинския университет, обикновено започват работа в лечебните заведения, добиват някакви умения и след 2-3 години заминават за чужбина. Или започва една вътрешна миграция на колеги от едно лечебно заведение към друго.

- Към частните болници.

- Вече не е точно така. Преди години с големия бум на откриване на частни лечебни заведения повечето колеги започнаха да напускат бившите окръжни и държавни болници и тръгнаха към частния сектор. Сега има търсене на работа, тъй като основното възнаграждение почти навсякъде се изравни и не е високо.

- Какво е възнаграждението на сестрите в Пловдив в момента?

- Около 700-800 лева е средната работна заплата. Има частни структури, където заплащането може да достигне до 1200 лева на месец, но това са по-специфични длъжности. Ясно е, че в ясли, детски градини и училища засега тези пари не могат да се вземат, защото там става дума за договаряне с общината. Както с централна община, така и по райони. Запозната съм с проблема в район „Северен”. Там общината доскоро не беше сключила задължителния колективен трудов договор. И колегите бяха наистина с много ниски заплати.

- Медицински сестри се оплакаха, че взимат по 400 лева.

- Категорична съм, че заплата от 400 лева вече няма, на фона на минималната от 510 лева. В цялата община работната заплата е около 700 лева. Това е отбелязано в колективния трудов договор на общината със сектор Здравеопазване към КНСБ. Разбира се, 700 лева за медицинска сестра, работеща с 20 деца под 3-годишна възраст, е смешно. Срещала съм се с предишния началник по здравеопазване в район „Северен”, разговаряла съм с него и тогава той ми каза: Да, но те са пенсионери и освен заплатата получават и пенсия. Но ако ти получаваш нормална пенсия, на 65-70 години няма да отидеш да работиш с деца, които могат да ти бъдат и правнучета. Това принизяване на нашия труд всъщност е проблемът в България. Медицинската сестра, професионалистът по здравни грижи, е една професия с висше образование. Сестрите и акушерките излизат от Медицинския университет с висше образование. Но все още никой не отчита този факт. Тревожно е, че в последните години освен на сестри, се чувства недостиг и на акушерки и клинични лаборанти. На този етап рентгеновите лаборанти успяват да запълнят своите места, тъй като частните структури откриват по-малко рентгени.

- Има ли опасност да се стигне до закриване на лечебни заведения и отделения в Пловдив?

- Мисля, че до закриване на лечебни заведения и отделения няма да се стигне. Има недостиг на сестри, акушерки и лаборанти в двете най-големи лечебни заведения в града – УМБАЛ „Свети Георги” и УМБАЛ „Пловдив”, но се справяме по някакъв начин. Има доста пенсионери, но има и млади хора, които идват да работят. Така че категорично до закриване на отделения няма да се стигне.  Може обаче да се стигне до закриване на детски ясли в града, тъй като дефицитът с медицинските сестри в детско и училищно здравеопазване ще става още по-голям. Знаем, че в момента има недостиг на места в яслите, но в същото време има недостиг на персонал. Това е голям проблем. Но пак казвам, това е непривлекателно място за работа. Не знам каква заплата трябва да предложат, за да накарат един млад човек да започне работа в детска ясла. Не мога да си представя една колежка, която сега завършва образованието си, да се съгласи за 700 лева да отиде да работи с децата. Невъзможно е. И още нещо – преди много години, когато аз учих, имаше профил Детски сестри. Тези колеги, освен на обща сестринска практика, се учиха да работят с деца. Да работиш с деца е на първо място призвание и, на второ, умение. Ти трябва да придобиеш това умение. Детето е много по-различно от възрастния човек. То не може да ти каже боли ли го, лошо ли му е, къде го боли. Ти просто трябва да познаеш. А това трябва да го научиш. Сега няма такава специалност и всички учат обща медицина, общи сестрински грижи.  

Все пак трябва да отбележим, че в Пловдив не е имало такъв голям имигрантски поток колеги да заминават в чужбина. Може би защото Пловдив е гладът с най-много частни структури в страната. И колегите, които не са доволни от едно лечебно заведение, отиват в друго. От началото на годината в колегията са се обадили не повече от 10 човека, които си подготвят документите за чужбина. Остават тук, но търсят висока заплата за малко работа. Младият човек така гледа. Повечето от колегите, които са останали да работят в лечебните заведения, са масово с над 20 години трудов стаж на едно място. Но и те като мен си мислят, че там, където са започнали да работят, там си тежат на мястото. Младите хора търсят и те са прави да търсят.

В лечебните заведения с общинско или държавно участие проблемът с кадрите е голям. Виждате какво става в карловската болница. АГ отделението беше пред закриване поради липса на лекари. Тази болница е оставена на доизживяване. Заплатите са ниски, не ги получават редовно. Но този болница е една от многото в страната. В Ловеч бившата окръжна болница е почти пред закриване. Непрекъснато има някъде колеги, които се събират и протестират. Но на всички трябва да е ясно, че тези, които са излезли на протест, вече са на ръба. Положението вече наистина е нетърпимо. Нито един от нас няма да си остави работното място, да си остави пациентите, за да прави протести. Няма такъв безотговорен човек. Когато сме положили клетва, ние сме знаели. Но искаме да ни уважава държавата. И тогава ще ни уважават и пациентите. Ако държавата не ни мачка, и пациентите няма да ни бият. А сега всеки от нас, който работи на денонощен график, е подложен на такъв тормоз. Какво става в детските ясли и градините – родителите слагат скрити устройства за подслушване. Съгласна съм, че ние сме родители, имаме деца, има учители и медицински сестри, които си изпускат нервите. Но да работиш под стрес и в постоянен Биг Брадър, малко хора биха издържали. Младите хора и от това се плашат. Родителите са агресивни. Всеки си е прав от своята гледна точка, но в нашата професия просто липсва уважението. Никой не ни уважава. Аз години наред съм работи в денонощен график. И знам, че когато пациентът дойде, си мисли, че ти си му длъжен. Да, аз съм длъжна, но и аз съм човек. И е напълно достатъчно просто да ти кажат едно „Благодаря”, а не да блъскат врати и да те ругаят.

- Според вас какво трябва да се направи, за да не се стигне до закриване на ясли в Пловдив? Само за пари ли става въпрос?

- Основно за пари става въпрос. Но наистина нямам реална представа какво би накарало една млада медицинска сестра да отиде да работи в ясла. Може би трябва да помислим за връщане на специалност Детска медицинска сестра. На следващия Управителен съвет в София ще го предложа. За да може колегите, които завършват тази специалност, да се научат как да работят с децата. Защото заплатата и 1500 лева да я направят, ако те нямат желание да работят с деца, нищо няма да се промени.