Видеонаблюдението е истинското решение на проблема с вандализма. Това коментира пред Plovdivnow.bg кметът на район „Източен“ Николай Чунчуков. През годината в редакцията ни постъпиха редица сигнали за вандалски прояви по подлези и детски площадки в района. Кметът обясни, че още в началото на 2018-а са били подменени настилките и осветлението в три от съоръженията. Не след дълго обаче лампите били потрошени.

За да реагира мигновено на всеки сигнал, администрацията е сключила договор с частна фирма, ангажирана с поддръжка на осветлението в подлезите. „В случай на посегателство, ще да възложим ремонтни дейности още на следващия ден“, обясни Чунчуков. Това обаче е временно решение на проблема.

„Разговаряли сме с кмета на общината и работим по поставяне на видеонаблюдение. Като районна администрация можем сами да монтираме камери, но ако те не бъдат свързани с общия наблюдателен център, ефектът няма да е такъв, какъвто очакваме. В този случай камерите ще бъдат наблюдавани от нас, но не и в реално време, 24 часа в денонощието“, допълни той.

Междувременно патрули са започнали да следят за нередности в кварталите, включително палене на гуми, пластмасови отпадъци и полимерни изделия. От кметството са предприели съвместни действия с 6-то РУ, Общински инспекторат, както и Общинска полиция и охрана. Служителите са ангажирани с извършването на обходи и реагират в случай на пожар.

Ето какво още разказа той в интервю пред Plovdivnow.bg:

-Г-н Чунчуков, каква година изпращате? Кое от заложеното успяхте да изпълните и кое – не?

-Аз и колегите ми изпращаме годината с чувство на удовлетворение от работата, която сме свършили. Това е първата цяла година, в която администрацията се помещава в нова сграда. Вече имаме коренно различно усещане за нея. Тя е много по-удобна и достъпна, а просторният фронт офис дава възможност на жителите на района да получат достъп до всяка от услугите, за които са дошли, да се ориентират по-бързо и лесно.

Заложените проекти в програмата на "Източен" за 2018 година са на 100 процента изпълнени. Основен приоритет през изминалата година бе уличната инфраструктура, както и ремонтът на детски площадки. Изцяло са обновени 5 площадки, които бяха във видимо недобро състояние през последните 10 години. Това, което ни донесе голямо удовлетворение, е първата копка на пристройка на детска ясла за 2 групи. Тя бе много важна за района, тъй като имаше недостиг на места в яслите. Ако всичко е наред, през следващата 2019 година ще я въведем в експлоатация.

През изминалите месеци премахнахме над 1000 гаража, които бяха трън в междублоковите пространства. Металните гаражи бяха неугледни и с големи размери. В междублоковите пространства нямаше въздух, място за игра на деца, дори възможност за преминаване. Някои от гаражите бяха поставени в междублокови алеи. Те вече са история. Първото място, където премахнахме гаражите, бе между булевард "Източен" и улица "Славейна". На въпросния паркинг имаше 70 гаража, а тази година въведохме в експлоатация 156 паркоместа с нова асфалтова настилка, отводняване, осветление.

Така дадохме старт на преобразяване на районите. Трябва да се добави, че по този начин местата за паркиране стават двойно повече. Наличието на такива е проблем не само на Пловдив, но и в други градове. 

- През изминалата година заявихте, че сред приоритетите през 2018 ще бъде бутането на незаконни постройки, като има възможност и за узаконяването на такива. Какво е развитието на казусът с незаконното строителство към момента?

- До момента бройката на постройките е над 200, като успоредно с премахването им в района са оформени зони за законно разполагане на временни преместваеми съоръжения за извършване на търговска или друг тип дейност... Тези действия имат ефект - с тях даваме ясен сигнал на жителите на квартала, че оттук нататък търговски обекти няма как да бъдат поставяни без разрешение, защото ще бъдем безкомпромисни. Това, което ми направи впечатление в края на тази година, е, че  при съставяне на констативните протоколи собствениците на такива обекти вече не чакат ние да ги премахнем. Вече има създадени ред, дисциплина и самосъзнание. 

Целия коментар на Чунчуков по темата четете ТУК!

- Кои са най-честите оплаквания на местните жители?

- Често оплакванията на хората, които идват при нас, са свързани с междусъседски отношения, особено в блоковете - течове по инсталации, незаконни пристройки или ремонти в апартаменти. Случва се жители да пускат жалби, защото някой не иска да заплати сумата, определена за ремонт на покрива, тъй като живее на третия етаж, а проблемът остава за този, който живее на последния. 

Има действащ Закон за етажната собственост и собствениците на тези жилища трябва да разберат, че самите те трябва да вземат решение и да намерят начин на осъществяването му - било то за ремонти на покриви или вътрешни инсталации. Трябва да стане ясно, че всички в даден вход са собственици - затова се казва „етажна собственост" - и те самите да намерят решение. Защото освен тях, няма кой да направи ремонт. За съжаление, у хората има чувство, че някой друг трябва да каже на съседите им „Дай средства, за да се ремонтира инсталацията или асансьора!". Има начини, а законът е указал как следва да се процедира с решения, протоколи, събиране на оферти. След като ремонтите бъдат извършени, е написано и как могат да бъдат търсени сумите, ако някой не ги е заплатил.

- Преди няколко месеца съобщихте, че броят на каруците в района драстично е намалял.  Плашат ли се местните от глобите и изчезва ли този вид транспорт?

- Бройката им е намаляла драстично през последните години. При визуално установен брой от 200 каруци преди време, в момента са останали тридесетина. След като бе забранено движението на каруци, младите хора от квартала, които се занимаваха с ремонти,  пренасяне, преместване на отпадъци и мебели с помощта на каруци, закупиха малки транспортни средства. Останали са повече възрастни хора, които дълги години са използвали каруци и нямат свидетелство за управление на МПС, или пък просто са свикнали с тези дейности и начин на транспорт.

Това означава, че каруците ще изчезнат от само себе си. Нито един млад човек от квартала вече няма да закупи кон или каруца, той ще закупи друг вид транспортно средство.

- Годината бе белязана и от неколкократни прояви на вандализъм. Освен подлезите, бяха изпочупени и прясно ремонтирани детски площадки. Каква сума от хазната отива за ремонти?

- Проблемът с площадките не е само в нашия район, а в целия град. Той е основно при люлките, където се получава скъсване на синджири или седалки. Може би в течение на времето ще трябва да бъдат монтирани камери и там, защото няма как всяка площадка да разполага с физическа охрана, нито пък да очакваме някой да пази. Истината е в монтирането на видеонаблюдение - тогава, когато се вижда, че има камери, се предполага, че ще има и превенция.

Преди няколко години в квартал "Гладно поле" имаше подобен случай с чисто нова площадка. Усещането беше много неприятно - единия ден виждаш, че се срязва лентата, децата се радват, родителите са щастливи, че има площадка наблизо, а на следващия седалката на люлката е срязана с нож. Естествено, възстановихме я веднага. За съжаление, постоянно има такива посегателства. Има ги също и в парковете "Каменица" и "Чайка". Миналата година сменихме дървената част на пейките там, където имаше нужда. За съжаление много голяма част от тях вече са счупени, при това не от нормална експлоатация, а умишлено.

Същото е положението и със спирките - почти няма такава, която да не е била счупена или надраскана, а ние да не сме изпратили към концесионера писмо с искане да бъде възстановена. Проявите са много и във всеки вид собственост, включително огради и жилищни сгради.

Сумите, които даваме за ремонт не са големи. Възстановяването на един срязан кабел например струва 10-15 лв., а на люлка - 20 или 30 лв. Въпросът е, че когато осветлението е нарушено, проблемът може да не бъде установен веднага или да не получим сигнал. През това време неудобството е за хората, които ползват въпросните съоръжения. Въпросът е не толкова в средствата, колкото че не е приятно за хората, не е приятно и за нас, тъй като ние поддържаме тези съоръжения във вид.

- В интервю преди време съобщихте, че населението на района драстично е намаляло. С какви данни разполагате към момента?

- Всъщност, то се топи от миграция. Голяма част от местните са заминали за Западна Европа, основно за Германия и Франция. Моята информация е, че почти половината от около 40 000 души в квартала са напуснали страната - някои от тях за постоянно, други - за по няколко месеца. Когато човек се движи в района, усеща, че хората ги няма - и визуално, и при извършване на определена дейност или услуга, като търговска или фризьорска дейност. Самите собственици на търговски обекти отчитат намаление в оборота или броя услуги, които извършват.

След като тези наши съграждани са намерили начин да заминат, за да осигурят прехрана на семействата си, значи там се чувстват по-добре. Всеки има право на избор, всеки може да отиде в друга държава, където може да получава по-добри доходи.  

- Очаквате ли скорошно развитие на проекта за Втори градски център?

- Всяко ново нещо е очаквано. Всичко, което ще се случи, ще бъде за доброто на нашите съграждани. В последните няколко години Пловдив се развива като един от градовете с най-голям ръст. Особено очаквана е 2019-та година с всички събития, които ще се случат тук.

- Информирани ли са местните жители за събитията, което предстои да се случат в квартала?

- По принцип - да. Тези, които се интересуват от тях, вече са видели и прочели програмата. Събитията ще започнат след броени дни. Да се надяваме, че в началото на година и метеорологичните условия ще бъдат добри, тъй като голяма част от тях ще бъдат на открито. Нормално е да има интерес, защото не е имало такива събития в Пловдив през последните години. Ще има и много хора от други държави от други градове, така че нещата, които ще се случват, ще бъдат интересни за всички.

- Какви ще бъдат Вашите приоритети през 2019 година?

- Те отново ще бъдат свързани с вътрешнокварталната инфраструктура и поддръжка на паркове. Това е и основната дейност, която извършва всяка районна администрация. Очакваме аналогични резултати, като ще наблегнем на преасфалтиране на улици, които имат нужда от ремонт, и полагане на нови тротоарни настилки.

Смятам да кандидатстваме и по нови проекти - ще търсим такъв, който да бъде аналогичен на "Растем заедно". В продължение на 2 години повече от 200 деца от ромски произход интензивно изучаваха български език, като резултатът е видим. Един от най-големите проблеми в етническия квартал е невладеенето на езика от най-ранна възраст. Когато децата отидат в първи клас, голяма част от тях не говорят български. Затова преди 2 години се насочихме към детските градини по този проект.

Четете повече за проекта тук!