{* *}

Руският пазар в Пловдив – в студ и пек, в дълбока кал търговците са там, извадили всичко, което може да се продаде

Автор: Ива Модова 3552
Руският пазар в Пловдив – в студ и пек, в дълбока кал търговците са там, извадили всичко, което може да се продаде

Неделя ранна утрин, още преди първите лъчи на слънцето да пробият облаците, глъчка е завладяла района на пловдивската Шекер махала. А щом запеят първите петли и кокошките се разкудкудякат, това е ясен знак за старт на алъш-вериша. И то какъв? Емблематичният за поколения пловдивчани Руски пазар и до ден днешен пази своята харизма на тържище, конкуриращо се и с най-изискания МОЛ, само че на открито, където пазарлъкът върви абсолютно безотказно. А дефицитът на стоки тук е абсолютно непозната дума - има от всичко за всеки, от дамаджани и каруци до последния писък на техниката. За всичко, което търсим там, всичко дава се на килограм- например джапанки S,M и L изскачат от багажника на ML.

Всяка неделя, пространството пред така известните ромски мезонети се превръща в едно впечатляващо и пъстро тържище. Всеки, който иска да продаде стоката си или да се отърве от ненужните си вещи, още от ранни зори позиционира одеяло или чаршаф. Посещението на битака може да се опише по-скоро като приключение от филми за пирати, търсещи безценни съкровища. И наистина е така – от инструменти до покъщнина, антики и дрънкулки, до животни, птици и мезета.

Приключението започва още по пътя за пазара. Улица „Напредък” се изпълва с автомобили, паркингите са пълни, а автобус 116 се пръска от седящи и правостоящи хора.

Още в началото на улицата започва алъш-вериша. Снажни ромки посрещат минувачите с жестове и намигвания, а от скрити под полите им торби показват стекове с цигари, без бандерол ,разбира се. Ако някой се върже на офертата, печалбата се прибира старателно и дълбоко в пазвата - класика.

Продължавайки по улицата, от всяка страна се разкрива "пасторална" гледка – стара покъщнина, боклуци, гуми и дори торби със смет.  Много е важно за посетителите е да се отбележи, че трябва да внимават, преминавайки покрай високата бетонна ограда – никога не се знае какво ще полети отгоре ви. През дувара може да бъде метнат всякакъв предмет или торба с отпадък.

Колите – задължително проверени поне два пъти дали са заключени, а напълно изключено е да се оставят ценни предмети вътре. Причината – малолетни ромчета обикалят уж на игра около автомобилите и дебнат за отключени врати.

Пред мезонетите вече се разкрива истинското лице на неделния битак. За всеки има по нещо и както казват хората „може да намериш дори от пиле-мляко”. 

На голяма част от пловдивчани е ясно, че касови апарати на пазара няма. Цени също не са надписани, когато клиент попита за стойността, започва и пазарлъка.

„Колкото дадеш толкова струва” или „Всичко е по левче”, са най-често чуваните реплики от продавачите.

Пътешествието ни ще започне още от началото на битака, където не случайно са позиционирани бусове и пикапи, от чиито багажници са извадени различни по големина и вид кафези. От клетките се чува приятно чуруликане на пойни птички, канарчета и папагали. Защо казваме, че позицията на търговците е стратегическа – подобна търговия на птици е забранена. А каква е цената за незаконната стока – от 20 до 50 лева. Разбира се ,търговците са помислили и за изхранването им, поставяйки чували с просо до тях.

Червени гребени и пера също приковават погледите на посетителите. Кокошки, петли, патенца и всякакви пернати също са обект на алъш – вериша.

 

На импровизирани сергии тече и още една забранена търговия – продажба на меса. Сланина, бабек, рибици и бахур се предлагат на маси, но без документи за произход или друг етикет. Бусовете, от които се вади стоката няма брандове или други отличителни знаци на фирма. Това според българското законодателство е напълно забранено, но нормативната уредба явно не важи на битака в Шекер махала.

Влизаме навътре, в сърцето на битака. Пред нас се открива една гледка, обагрена с различни цветове, всякакви лъскави предмети и джунджурии. Стоката е разнообразна, къде употребяване, къде нова, къде… и крадена. Честите гости на битака знаят, че голяма част от плячката на битовите апаши се предлагат за продан на битака.

От другата страна пък ушите долавят разни и разнообразни звуци от касетофони, уредби и тонколони.

С наближаването на Никулден живарниците с риба в ремаркетата вече са позиционирани на стратегически места. Находчивите търговци дори привличат клиенти с подвиквания : „Хайде на прясната риба”, които се улавят половин километър преди битака.

В студ и пек, в дълбока кал търговците са там, извадили всичко, което може да се продаде, дори и за жълти стотинки.

Новини

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина