За повечето хора счупеният телефон е досадно неудобство. За баба Стоянка от село Точиларци обаче той означава нещо много повече - тишина. Жената живее сама, няма близки, които да се грижат за нея, а разговорите през телефона са почти единственото ѝ общуване с външния свят. Сега и тази възможност е прекъсната.

Историята ѝ разказва Пресиян Николов в публикация във Facebook. Той описва срещата си с възрастната жена, която го спряла на пътя с насълзени очи и го помолила за помощ.

Баба Стоянка изпуснала телефона си и дисплеят се счупил. Устройството продължавало да работи и да показва картина, но сензорният екран вече не реагирал. Жената не можела нито да се обади на някого, нито да отговори на входящо повикване.

А телефонът за нея не е просто средство за спешна връзка. Според Николов възрастната жена има профил в ТикТок, където разговаря с познати и непознати. Така минават дните ѝ, в които иначе няма с кого да размени и дума.

„Жената няма роднини, които да се грижат за нея. Притежава само къщата си на село и дрехите на гърба си. Сама е, единствената ѝ връзка със света е телефонът“, пише той.

Николов нямал резервно устройство, което да ѝ даде, но обещал да потърси помощ. И вместо да организира събиране на пари, отправил съвсем конкретна молба - някой да предостави стар смартфон, който вече не използва, пише glasnews.bg.

„С пукнат дисплей, залепен с тиксо корпус - няма значение, стига да работи“, уточнява той.

Мъжът предлага сам да поеме разходите за доставката и прехвърлянето на информацията от стария телефон. Ако дарителят е от Пловдив, е готов лично да вземе устройството.

„Баба Стоянка няма нужда от нов телефон, има нужда от вашия стар, събиращ прах в чекмеджето на шкафа“, пише Николов.

Отзвукът не закъснява. Под публикацията се появяват предложения от хора, които разполагат с ненужни, но работещи телефони.

Светослав Станишев съобщава, че има устройство на около година, което не използва. Георги Христозов също предлага телефон, който по думите му е почти нов, макар да се намира във Велинград. Други коментиращи заявяват готовност да потърсят старите си апарати или да помогнат с изпращането им.

Появяват се и хора, които питат дали възрастната жена има нужда от нещо друго. Защото зад историята със счупения дисплей стои и друг проблем - самотата на човек, който няма на кого да разчита в ежедневието си.

Не всички обаче приемат разказа безрезервно. Част от коментиращите изразяват съмнения дали историята е истинска, особено след като авторът уточнява, че използваната към публикацията снимка е генерирана с изкуствен интелект.

Други поставят въпроса кой плаща интернета на жената и защо не е публикувана нейна действителна фотография. Появяват се дори категорични обвинения в измама, макар в коментарите да не са представени доказателства за подобно твърдение.

Съмненията обаче не спират хората, които предлагат помощ. А и самият призив не е за пари, а за работещ телефон, който някой така или иначе е оставил неизползван.

Историята на баба Стоянка показва и една по-малко обсъждана страна на технологиите. За възрастните хора, които живеят сами, социалните мрежи понякога са единственото място, където могат да намерят компания. Няколко минути разговор с непознат могат да направят деня им по-поносим.

За някого старият смартфон е ненужна вещ, забравена в чекмеджето. За баба Стоянка може да означава отново да чуе човешки глас, да поговори с някого и да не прекарва поредния ден в пълна тишина.

Понякога толкова малко е необходимо, за да върнеш на един човек нещо, което самотата постепенно му е отнела – усещането, че има с кого да разговаря.

Изображението е илюстративно.