Стефан Стойчев - 20-годишен младеж, е сред многото българи, които в момента се борят за живота си. Историята му е вече добре позната на читателите - младо българско дете с мечти, амбиции и воля за живот, диагностицирано със страшно заболяване. Стефан страда от ембионален тумор от смесен произход в коремната кухина. За да оздравее, се нуждае от спешна операция в болница "Джонс Хопкинс Медисън" в Истанбул.

Стойността на операцията е 38 560 евро - сума, непосилна за повечето български семейства. Близките на младежа обаче са твърдо решени да не го оставят сам в борбата му. Затова те са стартирали серия инициативи, целящи да подпомогнат лечението му. Приятели на Стефан се обърнаха за съдействие и към Plovdivnow.bg с молба да разпространим информацията за кампанията. 

Във Фейсбук е създадена специална група Да помогнем на Стефан (БАЗАР), в която потребителите организират търгове с наддаване или предлагат за продажба най-разнични артикули. Събраните суми се насочват към сметката на младото момче, в която се събират парите за неговата операция. Всеки може да се включи в инициативата, като предложи старите си, но все още потребни вещи, вместо да ги изхвърли. Жители на град Съединение също се включиха в кампанията, като поставиха и кутия за дарения в бензиностанция "Готмар". 

Можете да направите дарение и чрез откритата дарителска сметка на името на Стефан:

ДСК ЕАД (STSABGSF)

IBAN: BG65STSA93000024680376 (в лева)

Титуляр: Стефан Стойчев        

Ето каква е историята на заболяването на момчето от Кърджали, разказана от първо лице:

Здравейте, аз съм Стефан, на 20 години от Кърджали, и имам нужда от вашата подкрепа, познати и непознати приятели! Спешно трябва да започна химиотерапия, заради втори рецидив и бързорастящ тумор в корема! Без вас няма да успея! 

През март 2017 г. получих болка ниско вляво. Ходих на лекар, който ми каза, че ми няма нищо, но болката продължи. Посетих друг лекар за второ мнение, който отново каза, че нищо ми няма. Една сутрин станах и забелязах подутина вляво под ребрата. Беше голяма, колкото детски юмрук. Този път отидох на хирург, той ме прегледа с ехограф, потвърди, че вижда нещо и ме изпрати на скенер. Оказа се, че имам голяма туморна формация и веднага ме изпратиха в София.  

В столицата минах през много процедури: изследвания, биопсии, хистологии. Така мина месец и половина. Туморът в корема ми се превърна в една огромна подутина. Отслабнах много, не можех да ям, да спя, чувствах се зле, постоянно ми се гадеше.  

На 6.08.2017г. постъпих в болницата, на следващия ден ме оперираха. Операцията продължи осем часа. Бях една седмица в реанимация. След това научих, че са правили блокова резекция и са ми отрязали далака, левия бъбрек, половината панкреас, част от дебелото черво. Туморът е бил около 20 см и е бил обхванал всички тези органи. Не мога да опиша как се почувствах... 

Прекарах 11 дни в болницата. Месец след изписването започнах химиотерапия. Направих четири курса, но след четири месеца получих рецидив. Назначиха ми спешна операция. На 14.07.2018 г. ме оперираха, изрязаха 2 тумора - единия с големина 5 см, другият - 3 см. И двата различен тип, според хистологията.

Назначиха ми химиотерапия. Имах въпроси към лекуващия ме онколог, на които не получих адекватен отговор. Питах каква химия ще правя сега и ще успеят ли да стопират двата вида рак, тъй като разбрах, че препаратите, които се използват са различни. Онкологът ми каза, че единия щели да лекуват, но с другия не знаели какво ще стане. Изказах съмнения за лечението си и ми се постави условие: или се съгласявам с техните условия, или си отивам.

В период от 2 месеца след операцията ми туморните маркери скочиха драстично и направих втори рецидив. Туморът ми е агресивен и расте много бързо. За жалост разбрах и за пропуски в лечението ми. Реших, че трябва да търся второ мнение и по-адекватно решение на проблема си. Затова се обърнах към Anadolu Medical Center. Там ми направиха всички изследвания и прегледи. Оказа се, че спешно трябва да започна химиотерапия поради бързия растеж на тумора. Операция в случая е неприложима на този етап.

Искам да си живея живота, като другите на моята възраст. Да се преборя с тази коварна болест. Но за това ще ми е необходима вашата помощ! Благодаря на всички, които ще ми подадат ръка!

Пловдивчани, нека не оставяме едно младо момче само в битка, в която залогът е човешки живот!