Ще ви разкажа две истории. Едната история е измислена, другата е истинска, написа кметът на община Стамболийски - Георги Мараджиев.

Ще започна с измислената: Имало едно време едно селце в България. Да го наречем примерно Полатово. Имало после и една гара – наричали я Кричим. Минали години и двете селища се слели в едно - Гара Кричим, а след още време селището било наречено Кричим. Изнизвали се година след година. Добри кметове управлявали градчето, което междувременно получило името Нови Кричим. Всеки кмет, спрямо времето, в което управлявал и спрямо възможностите на времето, градил, творил. Градчето се разраствало и вече започнало да се нарича Стамболийски. Един от кметовете, да речем, че се казвал Иван Атанасов, решил да го направи община. Успял! И над двайсет години вече съществува тази прекрасна средно голяма община в България! Минали години, кметовете се сменяли и всеки постигал резултати. Преди шест години хората избрали нов кмет. Май се казвал Мараджиев и бил от една партия, която през цялото време много му помагала. Толкова много, че общината се преобразила. Най-важното било, че хората повярвали, че може да се живее и по-добре! Видимите резултати не закъснели! Имало и недоволни. Нормално. Но и те с времето разбрали, че от цървул трандафор не става! ……..

А сега ще Ви разкажа и истинската история: Истинската история сте Вие, гражданите на тази община. Хората, на които вярвам и разчитам! Истинската история я пишете вие, скъпи хора. Вие сте суверенът. Истинската история е тази, че един призрак броди в България и това е „призракът на изчегъркването“. Какво се случи!? Един премиер – да речем Борисов, обикаляше с една джипка! Да, обаче, откъдето минеше по населените места, пари оставяше! Мина и покрай нашата община. Доста пари и на нас остави - над 6 милиона лева за 6 години. Как ще „изчегъркате“ улици, пътища, подлези, надлези, как ще „изчегъркате“ 160 кмета! Това е истинска история. Кой и какво ще „изчегърка“ зависи от Вас, които сега на 11-ти ще напишете тази истинска история.

Какво се случва в момента!? За няколко месеца забравихме приятелите си, озлобихме се. По улиците вървим и не се поздравяваме - от злоба ли, от какво? Да „изчегъркаш“ нещо не е лесно. Ще получиш мазоли. Те се пукат и после много боли. Тази истинска история как ще завърши зависи от нас, всички! Обичам да гласувам. Правил съм го винаги. В тази истинска история участвам и аз като кмет, но по-важното - като човек и български гражданин. Истинските истории казват, че кметове се сменят и много от тях искат да останат в историята. Аз не искам това, аз променям правилата и с работа искам да докажа, че дори и една птичка може да направи пролет!

В тази истинска история ще кажа, че имам пет пръста на всяка ръка, пет пръста на всеки крак. Петте пръста са олицетворение на петте стълба, на които се държи общината. 1 сте Вие, жителите с които живея и дишам, 2 е бюджетът на общината, трето е Пмс - помощта от правителството, 3 европроекти, 4 данъчна система, 5 общинска администрация! Тези пет стълба са всеки пръст от моята ръка. Еднаква болка изпитвам и еднакво ме боли за всеки един пръст. Истинската история е, че ще гласувам с номер 5. Направете го и Вие! Да подкрепим не само реда в хауса, а да покажем, че заедно за Стамболийски ще продължим напред и нагоре. Приятели, нека истинската история продължи. За да може след години да се разказва и от други, и да се помни числото 5.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!