Георги Славков с прякор Бенкса е български футболист, национал. Роден е на 11 април 1958 г. в село Мусомище, Гоцеделчевско. Той е вторият от тримата българи, носител на „Златната обувка“ – 1981 г. Умира внезапно на 21 януари 2014 г. покосен от масивен инфаркт.

Играл е като офанзивен полузащитник и централен нападател за Тракия (Стамболийски), Тракия (Пловдив), ЦСКА, Сент Етиен (Франция), Шавеш (Португалия), Апоел (Тел Авив) (Израел) и Нес Сиона (Израел). Шампион на България за юноши-старша възраст с екипа на „Ботев“ през 1976 г.

През 1981 г. е голмайстор на „А“ група с 31 гола за Ботев (Пд) и става носител на „Златната обувка“ на „Франс футбол“. Двукратен шампион на България с ЦСКА през 1980 и 1983). Трикратен носител на купата на страната през 1981, 1983, 1985 г. Има 37 мача (30 като състезател на Ботев (Пд) и 7 докато е в ЦСКА) и 11 гола (8 докато е в Ботев (Пд) и 3 докато е в ЦСКА) за националния отбор, 8 мача с 1 гол за младежкия национален отбор и 35 мача с 6 гола за юношеския национален отбор. С екипа на Ботев (Пд) има 25 официални и приятелски международни срещи, вкарал е 10 гола, в 40 приятелски срещи – 36 гола и в 40 срещи с 36 гола за купата на страната.

В евротурнирите има 17 мача и 6 гола (7 мача и 1 гол за ЦСКА в КЕШ, 2 мача и 2 гола за Ботев в КНК, 6 мача с 2 гола за ЦСКА и 2 мача с 1 гол за Ботев в турнира за купата на УЕФА). Притежава добра техника, с точни подавания, перфектен изпълнител на свободни удари, висока резултатност в играта. През 1981 г. е удостоен със званието „Майстор на спорта". Футболист №2 на България през 1980 г. Футболист №3 на България през 1981 и спортист №6 на Балканите през 1981 г. Най-добър футболист на Пловдив за 1978, 1980 и 1981 г.

На 24 април 2015 година градският стадион в Стамболийски, откъдето започва кариерата на Славков, е преименуван с името „Георги Славков“.