Англичанинът Скот Ламбоурн е новият „Цар на лютеницата“ в пловдивското село Куртово Конаре, където за десети път тази година се провежда „Куртово Конаре Фест“. Скот е първият мъж, който печели престижната награда, връчвана досега само на местни майсторки на различни видове лютеница.
Той живее в селото от близо 15 години, откакто дошъл в България със свой приятел и останал очарован от природата и хората. Впоследствие купил къща и земеделска земя в Куртово Конаре и се преселил тук с майка си. Работи като уеб дизайнер и може да упражнява професията си от всяка една точка на света.
Кулинарията му е хоби, като в консервите си съчетава традиционни български плодове и зеленчуци с британски идеи – чътни от тиквички и ябълки, от сливи и домати, сос от домати с мед, карамелизирани пикантни моркови. Наградата в тазгодишния „Куртово Конаре Фест“ Скот Ламбоурн спечели с фино смляната си лютеница.
Тайната на хубавата лютеница от Куртово Конаре е в добрите суровини – домати, пиперки и патладжани, отгледани в дворовете на селото. Във всяка къща правят лютеница, като използват различни рецепти и технологии – фино смляна, едро смляна, с повече домати, с преобладаващ вкус на зелени пиперки. Някои от жените правят и детска лютеница, която овкусяват с чист пчелен мед, вместо със захар.
Местната лютеница не става същата, ако не е направена с двата стари сорта Куртовски розов домат и Куртовска капия. Историята на прочутия местен домат датира от векове – семената на доматите са пренесени от Цариград в селото през 1896 г. благодарение на Александър Димитров, по-известен в Куртово Конаре като дядо Александър.
Така едрите розови домати се разпространяват сред местните хора. Куртовският домат (Solanumlycopersicum L.) е с наситено розов цвят, подходящ е за прясна консумация, но се използва и за консервиране. В селото отглеждат и прословутата едроплодна Куртовска капия, която комбинирана с розовия домат дава автентичния вкус на местната лютеница.
Село Куртово Конаре повече от век е прочуто с производството си на зеленчуци и плодове. Все още са запазени старите местни сортове ябълка куртовка, която узрява чак през октомври и може да се съхранява цяла зима, както и прасковата Червена куртовка, характерна с едрината си и нежния си аромат и вкус, разказва секретарят на местното читалище „Любен Каравелов 1897“ Емилия Шушарова.
Едва неколцина местни овощари произвеждат фиданки от тези два сорта и не могат да смогнат на големия клиентски интерес от цялата страна.