През 1998 г. в България за пръв път се заговаря за приемна грижа. Кина и Атанас Петрови са едни от първите, които се осмеляват да приемат предизвикателството да бъдат приемни родители. През лятото на 1999 г. Кина се включва в инициатива на БЧК в един от пловдивските домове за деца, лишени от родителска грижа. Срещата ú с децата я кара да покани едно от тях в дома си за лятото. Ставайки част от ежедневието на семейство Петрови, само след няколко дни малкото момче заявява, че не може да се върне отново в институцията и така остава при Кина и Атанас до 18-тата си година.

По същото време стартира и първият проект по програма за приемна грижа в България, и в който семейство Петрови се включват.

За 18 години Кина и Атанас дават дом на 4 деца с тежки житейски истории и се борят всеки ден за тяхното успешно порастване, което е придружено с редица перипетии и трудности за които те могат да разказват дълго и вълнуващо. Работата е трудна. Постиженията не са перфектни. Вероятно има и провали. Факт е обаче, че тези четири деца, вече са пълнолетни млади хора, поели по своя път и все още пазещи връзката с техния приемен дом.

През 2018 г. семейство Петрови решават да се оттеглят от позицията си на приемни родители. Това дава повод на Комплекса за социални услуги за деца и семейства – Пловдив и на кметство Куртово Конаре да организират скромна церемония по изпращането им. На нея присъстват г-н Пиринов – кмет на с. Куртово Конаре, представители на КСУДС, приемни родители.

Кина споделя, че най-трудно за нея през тези години е било да придружава децата, когато се е налагало да бъдат лекувани в болници. Трудни са били ситуациите, когато не е знаела какво да направи, за да преодолее проблеми както с грижата за децата, така и с административните процедури. Въпреки това, Петрова е категорична, че и през ум не и минавало да се откаже.  А на въпроса как са се разбирали със съпруга си по време на грижите за децата, Петрова отговаря:"Той е награда в живота ми, винаги съм разчитала на подкрепата му. Човек е нищо без стабилен партньор, на който може да се довери."

Съпругът й Атанас си припомня и един от трудните моменти – при настаняване на едно от момчетата, то  било много подтиснато и гневно, а ключът към него бил: „Какво хубаво момче си!”. Последвала силна прегръдка и години съвместна история.

Кметът на Куртово Конаре не скри гордостта си от действията на Петрови и се надеждата, че техният пример ще бъде последван от още хора от тяхната общност.

Семейство Петрови се оттеглят от активна дейност като приемни родители, но техните планове не свършват с това. Те ще продължат да поддържат връзка с порасналите приемни деца и да споделят своя опит. Кина Петрова с усмивка споделя, че би написала и книга.