Сопот, духът на Вазов и колорита на една отминала епоха

Автор: Plovdiv Now 480
Сопот, духът на Вазов и колорита на една отминала епоха
Намиращ се на 5 км от Карлово, в подножието на Стара планина, Сопот изиграва важна роля в културното развитие и историята на България. Сведенията за съществуването му ни отвеждат в далечния XIV век. Смята се, че когато турците нахлуват в българските земи, сопотчани оказват упорита съпротива, което води до опожаряването на домовете им до основи. По време на робството Сопот е известен търговски и промишлен град, а жителите му се занимава предимно със занаятчийството – вълнарство, предачество, тъкачество, абаджийство (производство на груб вълнен плат), терзийство (шиене на дрехи), воденичарство.
 
 

За името съществуват множество легенди. Първоначално при завземането му той се нарича Узун шехир  (Дълъг град), тъй като трите му квартала се разпростират на разстояние от около 10 км. Въпреки това градът е записван като Акче клисе (Бяла черква) във всички османски регистри до Освобождението. Между 1950 г. и 1965 г. носи името Вазовград и в крайна сметка възвръща историческото си име – Сопот, произлизащо от старославянската дума „сопотъ“ (поток или изкуствен воден улей). Дали това е подходящо название, може да прецени всеки посетител, който се разходи и види течащата по улиците вода и многобройните свободно течащи градски чешми.

Сопот  заема ключова роля в Освобождението на България независимо дали говорим за делото на Васил Левски и Тодор Каблешков тук, за хайдушките подвизи на войводите Добрил и Караиван или за многобройните участници в четите на Христо Ботев и Стефан Караджа. Освен това градът е родно място на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Тук той успява да оформи своята личност. Ако искате да се докоснете до живота и бита на семейство Вазови, посетете тяхната къща-музей, включена в 100-те национални туристически обекта на България.

Автентичният дом е построен от дядото на писателя, но за съжаление е разрушен по време на освободителните борби през 1877 г., когато Сопот е опожарен до основи, а населението му е зверски избито или прогонено. През 1920 г. в навечерието на честването на 70-годишния юбилей на Вазов, се взема решение родната му къща да бъде реставрирана и възстановена. Смята се, че това е постигнато с помощта на описанията на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра, както и със скица, нарисувана от самия Вазов.

Днес всеки, посетил малката едноетажна къща, застлана с ръчно изработените от Съба Вазова черги и губери, може да се потопи в колоритния дух на една отминала епоха и да поседне на пейката сред лозите и калдъръмения двор, украсен с чемшири и цветя. На тази пейка според Вазов седял баща му, „цял забулен в димът на чибука”. В съседния двор се намира и експозиционната зала, посветена на жизнения и творчески път на писателя. Една от най-забележителните части е стаята, в която е възстановена „Бръснарницата на Хаджи Ахил“ от едноименния разказ „Хаджи Ахил“ и повестта „Чичовци“. Веднъж стъпил в нея, човек мигновено се пренася в епохата, отразяваща творчеството на Иван Вазов. Затова допринасят и восъчните фигури на колоритните герой като учителят Фратю, Хаджи Смион или Иванчо Йотата, изработени според стари фотографии и по описание на автора с нужното изражение в дадения момент на спора.

Ако не желаете да напускате света на Вазовите творби, отправете се към Девическия метох, основан през XVII век. Той участва в почти всички по-големи и известни произведения като „Под игото“,“Нова земя“ и други . От пожара през 1877 г. в него оцеляват само чардакът, лозата (датираща от създаването на манастира) и вкопаната в земята църква „Света Богородица“. На първия етаж може да откриете килията на родолюбивата българка Христина и скривалището, в което тя укрива Левски при многобройните му посещения в Сопот. Монахинята е зверски убита при опожаряването на метоха, а гробът й е до южната стена на църквата. На втория етаж е килийното училище, в което се е обучавала една от първите учителки в България Неделя Петкова. На същия етаж са живели Хаджи Ровоама с послушницата си Рада Госпожина.

До метоха са църквата „Свети апостоли Павел и Петър“ – отново описана в романа „Под игото“, и Девическото училище, открито през 1851 г., което днес  е с експозиция на просветното дело в Сопот, с пресъздаден интериор на класна стая. За забележителност се смята и площадът „Иван Вазов“, разположен в непосредствена близост до къщата музей. Там се намира и паметникът на Патриарха на българската литература, дело на Иван Блажев, Георги Гергов и Илия Илиев.

Любопитно:

  • Оцелялата при пожара лоза в Девическия метох, която е на около 350 г. и продължава да ражда грозде, се смята за най-старата лоза в Югоизточна Европа.
  • Ежегодно на 9 юли, деня в който е роден Иван Вазов,  в Сопот се организират Вазови празници. Тогава се връчва Вазовата литературна награда и се провеждат  тематични вечери, празници на поезията, срещи с писатели и поети, литературни четения и изложби.
  • След като превземат Сопот и наказват непокорните му жители, турците построяват Карлово, за да могат да държат под око града.

Новини

Подобни новини

Бонка

колориТЪТ, неграмотници

23:29, 18.08.2018

Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина