Важни събития са станали на днешната дата 11 март в историята.

На този ден през 1913 година, по време на Балканската война, започва Одринската операция, при която Втора българска армия, заедно със сръбски войскови части, след щурмуване на източния сектор, превзема Одринската крепост.

Датата 11 март 1913 година е една от паметните в българската история. Тогава по време на боевете от Балканската война, започва артилерийската подготовка на атаката, предшестваща щурма на Одринската крепост. 36 часа по-късно Одрин е превзет, като основна заслуга за това има българската артилерия.

А на 13 март (26 март по нов стил) 1913 година българите извършват един от най-великите военни подвизи в новата ни история – под командването на генерал-майор Георги Вазов непристъпната турска крепост Одрин е превзета. В следващите редове ще ви разкажем за драматичните събития около тази славна битка, пише bulgarianhistory.org.

През 1912 година България започва дългоочакваната война за своето обединение. Идеалът на Царството е политическото единство на всички българи останали извън родината след Освобождението през 1878 година. Под бойни песни и общонароден ентусиазъм, родните войски се отправят на освободителна мисия срещу силите на Османската империя.

Още в самото начало на войната българите постигат впечатляващи победи. Царските войски се изправят срещу ядрото на турските сили и ги обръщат в бягство. Междувременно Втора армия заема позиции около непревземаемото укрепление Одрин и го поставя под обсада, докато другите части продължават настъплението. След редица успешни сражения българските войски се озовават на 30 километра от вражеската столица – Цариград (някогашен Константинопол). Единственият бастион на турската власт в Източна Тракия остава Одрин.

Овладяването на града не е лесна задача. В навечерието на войната османците извършват модернизация на крепостта. Отбранителните съоръжения са разположени на три позиции, които включват окопи, огневи позиции за артилерията, фортове и картечни гнезда. Отбраната ѝ  се ръководи от един от най-способните турски военачалници – Шукри паша, а на негово разположение е гарнизон от 59 600 войници (според други източници 60 000-70 000), около 500 оръдия и около 40 картечници.

Превземането на крепостта е възложено на смелите бойци от Втора българска армия. През октомври и ноември 1912 година са превзети ключовите противникови позиции, с което се затяга обръчът около обсадения град. Междувременно армиите на цар Фердинанд не успяват да пробият отбраната край Чаталджа и превземането на Цариград става невъзможно.

В така създалата се ситуация Високата порта склонява да подпише примирие, като се съгласява блокадата на Одрин да остане. През януари 1913 година обаче в Османската империя е извършен младотурски преврат и новите власти в Цариград не проявяват реални намерения за мир, а това означава, че войната ще продължи. Българската армия от своя страна се активизира и на 21 януари (3 февруари по нов стил), в изключително тежки условия, бойните действия се възобновяват, а крепостта е подложена на артилерийски обстрел.

Поради липса на коне оръдията на царската армия са теглени от волски впрягове, които за кратко време изминават огромното разстояние до Одрин. Междувременно част от войниците стават жертви на студа. Въпреки това, устремът на българските войници не изчезва. Така в началото на март българите струпват близо 160 000 войници, 424 оръдия и 96 картечници около града, в помощ на които се присъединяват близо 47 000 сръбски бойци.

Българската авиация в лицето на Първо аеропланно отделение също се включва във военните действия и подпомага сухопътните войски. Обсадата е разделена на четири сектора – Източен, Южен, Западен и Северозападен. Най-големият по дължина фронт се пада на Източния сектор, където са съсредоточени половината от силите на атакуващите, начело на които застава самият ген. Георги Вазов.

Неговият план е да се създаде илюзия, че острието на българската офанзива е насочено срещу Южния сектор, докато основните сили се подготвят да нападнат фортовете Айджиолу и Айвазбаба на Източния. Главното командване обаче се колебае. Ново повторение на сценария при Чаталджа би нанесъл тежък удар върху престижа на българското оръжие, което от своя страна би дало основание на Османската империя да настоява за започването на мирни преговори, където превесът вече ще е на тяхна страна. Поради това помощник-главнокомандващият ген. Михаил Савов заповядва с нападението да се овладеят единствено предните позиции.

По свое усмотрение обаче ген. Вазов заповядва превземането на града. Щурмът на крепостта започва. Отбранителните сили в Одрин са подложени на 10-часов страховит и унищожителен артилерийски обстрел, след което 56 пехотен полк се хвърля в атака. Към него се присъединяват юнаците от  23 Шипченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58 пехотни полкове.

До сутринта на 12 март (25 март по нов стил) предната позиция е превзета и оцелелите османци се оттеглят към фортовия пояс. Турците успяват да отблъснат следващата връхлитаща вълна и българите са принудени да извършат прегрупиране. На Южния сектор родните войски извършват демонстративно настъпление, успявайки да се придвижат напред, а сърбите в Западния и Северозападен сектор са отблъснати и понасят тежки загуби. Основната задача обаче се пада на бойците в Източния сектор.

Край Одрин за пръв път в историята на света е използвана военната тактика „огневи вал“ – артилерията покрива настъплението на пехотата, която следва отблизо. В последствие подобни действия се прилагат по време на Първата световна война и влизат в много от учебниците по военно дело. Ударите на артилерията разкъсват бодливата тел, а онази част която остава е преодоляна по впечатляващ начин –войниците я покриват със собствените си шинели. Две скорострелни артилерийски отделения, под командването на майор Марин Друмев, смело подпомагат сражаващата се българска пехота. През нощта на 13 март Айджиолу е превзет от 10 Родопски полк, а рано сутринта на същия ден пада и Айвазбаба. Двата форта са овладени благодарение на непоколебимата воля на могъщата българска армия.

Турският офицер кап. Хасан Джемал си спомня паметния ден:

„Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятеля стреля с десет… с хиляди снаряди щукат в Одринската крепост. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене разкопават земята и ръцете, краката и други части се отделят от телата. Глухи ридания се чуват в окопите… Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре.“

На сутринта на 13 март (26 март по нов стил) главната отбраняваща част е разбита и българите започват да нахлуват в града. Последната турска съпротива е сломена. Михо Георгиев –  старши подофицер от 29 пехотен Ямболски полк издига българското знаме върху Селим джамия. Командващият гарнизона Шукри паша е пленен и от уважение предава сабята си на командващия Втора армия генерал-лейтенант Никола Иванов. В сражението неговите войски дават близо 1316 убити, а ранените са около 6300. В плен попадат 33 500 турски войници, 413 оръдия, около 12 000 пушки и 50 картечници. Общите загуби на Втора армия за цялата война възлизат на 16 560 убити, ранени и безследно изчезнали.

Превземането на Одрин практически слага край на Балканската война. В обсадата на непревземаемата крепост българите за пореден път показват своя невероятен кураж и невиждана смелост. В името на светлия идеал за обединение родната армия извършва подвиг, който завинаги остава диря в сърцата на целия народ. Нека не забравяме това върховно себеотрицание, нека не забравяме героите от Одрин.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 11 март в миналото:

1502 г. – Исмаил I Сефевид става шах на Персия.

1542 г. – Испанският конкистадор Алваро де Вака достига град Асунсион.

1669 г. – Започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна (Италия) – загиват 20 000 души.

1702 г. – Излиза първият брой на английския Дейли кърънт – първият ежедневен вестник в света.

1780 г. – Руската императрица Екатерина II обявява неутралитет във войната между Англия и САЩ.

1801 г. – Императорът на Русия Павел I е нападнат от бивши офицери, принуден да подпише абдикация в полза на сина си Александър I и е убит.

1810 г. – Наполеон се жени за австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза.

1835 г. – В Габрово приключва строеж на часовникова кула.

1864 г. – По време на голямо наводнение в Шефилд (Англия) загиват 250 души.

1905 г. – Официално е открито Парижкото метро.

1907 г. – В София е убит министър-председателя Димитър Петков.

1907 г. – Съставено е двадесет и осмото правителство на България, начело с Димитър Станчов.

1912 г. – Българското правителство на Иван Гешов взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия.

1917 г. – Първата световна война: 50 000 британска и индийска войска, ръководена от ген. Стенли Мауд напада Багдад и пленява 9000 турски войници.

1935 г. – В Германия са създадени военновъздушните сили Луфтвафе.

1941 г. – Втората световна война: Президентът на САЩ Франклин Рузвелт подписва договора Заем-Наем, с който осигурява американски военни доставки за съюзниците от Антихитлеристката коалиция.

1963 г. – На пленум на ЦК на БКП е възприета нова политическа линия на страната по Македонския въпрос.

1970 г. – Пабло Пикасо подарява 800 свои творби на музея в Барселона.

1973 г. – Създаден е Институтът по психология на БАН.

1985 г. – Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС.

1990 г. – Литва решава да напусне СССР.

1997 г. – Пол Маккартни получава титлата „сър“ от английската кралица Елизабет II.

1999 г. – България е приета за член на Европейския център за ядрени изследвания.

2003 г. – В Хага е учреден Международен криминален съд.

2004 г. – След поредица от Бомбени атентати в Мадрид, Испания, загиват 192 души и около 1500 са ранени.

2011 г. – Земетресение с магнитуд 8,9 по скалата на Рихтер удря Япония край регион Тохоку.