Легендата за Сопот и изворната вода, която му дала име

Автор: Plovdiv Now 14040
Легендата за Сопот и изворната вода, която му дала име
Водата има огромно значение за всяко населено място. В Сопот се разказва интересна легенда за основаването на селището, за която напомнят от Къща музей "Иван Вазов".
 
"Някога, преди много векове, мястото, където е разположен днешният град, било покрито с гъста, непроходима дъбова гора, сред която се издигали вековни дървета. На много места в гората имало морави, богати с трева и бистра изворна вода. На юг, на половин час разстояние от полите на Балкана, минавал широк царски друм. По него се движели царските войски, когато се отправяли на тежка бран срещу византийците или срещу други врагове, кото дръзвали да нападнат земите ни...
 
Веднъж край гората отседнали на почивка керванджии. Те разпрегнали биволите и ги пуснали да пасат. Налегнала ги дрямка и полегнали да поспят. Колко дремнали..., но когато се събудили, биволите ги нямало. Спогледали се и решили трима от тях да останат да пазят колите и трима да тръгнат да търсят биволите. Дълго се лутали. Слънцето вече се готвело да се скрие зад високите планински върхове, когато пред очите на изморените керванджии се открила просторна морава, покрита с буйна трева и сред нея биволите.
 
Необезпокоявани от никого, те пасяли кротко. Към горния край на моравата (където се намира сега Девическия манастир - Метоха) се издигал огромен дъб. Недалеко от дъба клокочел буен извор. Водите му образували малко поточе, което игриво и със сладък шепот се спускало надолу към равнината. Наоколо клокочели и други, по-малки изворчета. Биволите, усетили присъствието на своите стопани, надигнали глави. Разнесло се леко, изпълнено сякаш с радост и доволство, мучене. После те продължили отново и още по-спокойно да пасат.
 
Харесало на керванджиите това място.
- Добра трева и добра паша – казал единият от тях, русокос момък и с очи сини като небето, което се издигало високо над гората и планината.
- И добра вода – казал другарят му, къдрокос момък и с очи черни, в които пламтели зарите на залеза.
- И вятър тук не играе – добавил най-възрастният от тях, здрав, червендаледт мъж.
 
Харесала им сочната трева. Биволите можели да пасат до насита, без тя да се свърши. Още повече им харесал клокочещият извор, който изпълвал със свежест и прохлада въздуха. Мястото било тихо, запазено от ветровете.
Примамила ги моравата. Те решили да напуснат земите на своя господар, да избягат от неволите и обидите и заедно със семействата си да се заселят тук, близо до стария дъб. Така и сторили.
 
През една тиха и безлунна нощ в гората се разнесли удари на брадва. После до извора пламнал буен огън и огрял лицата на трима мъже. Под стария дъб три жени подреждали първото жилище между три разкривени биволски коли. В една от тях сладко спели скъпи рожби – бузесто момче и две малки момиченца. В полумрака, сред моравата, се мяркали черните силуети на биволите.
Русокосият момък, къдрокосията младеж и червендалестият мъж били заедно със семействата си първите заселници по тия места.
 
Още на другия ден изворната вода шуртяла вече през дървен чучур – сопот, който червендалестият направил. Мястото около стария дъб и около извора се оживило. Не минало много време и близо до дървените жилища на тримата другари се наредили други, после други и други. Дошли нови заселници с покъщнината, с децата, с добитъка си.
 
Първоначално „сопот“ наричали само извора, после с името „Сопот“ започнали да наричат и възникналото ново селище."
 
Цочо Петров „Сопот през Възраждането“
 

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина