Последните по-топли дни от годината сякаш приканват за разходка сред природата. Искаш да им се насладиш като за последно и да избягаш за малко от големия град. Предвид и пандемичната обстановка – разходките в планината определено са най-добрата алтернатива за прекарване на свободното време, за да се отърсиш от всички негативни новини, които ни заливат постоянно.
Днешният ни маршрут е именно такъв – близо до Пловдив, без много положителна денивелация и в същото време чудесен вариант за кратък есенен поход. Ще ви отведем до Сопотския водопад.
Градът е на около 64 км от Пловдив, а началната точка е малко след него. Следвайте табелите за лифта, който се намира в дясно от главния път. Може да оставите автомобила си на паркинга на лифта и да се отправите към манастира „Свети Спас“, който е в непосредствена близост и намира в дясно от лифта.
Пътеката към водопада минава от лявата страна на манастира, а разходката ще ви отнеме около 30 минути в посока. Има поставени табели, пътеката е добре отъпкана, така че не се притеснявайте, че ще се загубите или няма да намерите водопада. През цялото време се движите и покрай река Манастирска, което прави разходката още по-приятна. Пътеката води и до хижа Добрила, но това ще ви отнеме повече от 3 часа и ще ви коства малко повече изкачване. Двете пътеки се разклоняват малко преди водопада, като тази за хижата тръгва нагоре. Към водопада има изградени мостчета и малък параклис. Точно до водопада пък има беседка и барбекю, така че може и да поостанете и да се полюбувате на 15-метровия водопад.
На връщане може да разгледате и манастира, който е пропит с история. Не е ясно кога точно е основан, но за него се знае, че през 1828г. в игуменът Партений прави препис на „История Славянобългарска“. На 7 декември 1858 г. в Васил Левски става монах Игнатий. През 1875 г. Тодор Каблешков заклева членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.
Манастирът е опустошен през кървавите юлски събития в Сопот през 1877 г. Две години по-късно е възстановен и добива сегашния си вид.
Сопотският манастир Св. Спас е място, на което се развиват няколко случки в романа „Под игото“ на Иван Вазов.
Сцени от романа се разиграват и в Дядо Стояновата воденица. Според романа, тук, във воденицата, Вазовият герой Бойчо Огнянов убива двама турци, опитали се да поругаят честта на малката дъщеря на воденичаря. На два пъти, бягайки от града, Огнянов намира подслон в Дядо Стояновата воденица. Днес Дядо Стояновата воденица е напълно реставрирана.
Ако тази разходка не ви е достатъчна може да стигнете и до хижа Добрила, както пеша, така и с лифта. От билото на Стара планина маршрутите са безброй.