Изложба “Поезията на камъка” на Националния музей “Земята и хората” бе открита в Къща музей "Иван Вазов" в Сопот. Тя представя как авторите на мерената реч възпяват свойствата и качествата на минералите като символ на съвършенството и красотата. Благодарение на тяхното творчество през вековете характеристиките, метафорите и алегориите са се превърнали в трайна поетическа система, която оказва важно влияние за развитието на книжовния език и образното мислене. Качествата, свойствата и ценността на скъпоценните камъни са използвани за създаване на символика, утвърдила във всички културни езици постоянни представи за красотата на природните явления – облаците, цветовете на изгрева и залеза, зелените полета, морската шир и на човешките качества и отношения – “Слънцето рубин е засиял” (Омар Хаям), “здрачът аметистов” (Джеймс Джойс), “янтарен, тежък ден” (Ана Ахматова), “кехлибарното лято” (Елисавета Багряна), “Душата ми над тебе бисер ще поръси” (Пейо Яворов). Тази традиция преминава непокътната и в съвременното литературно творчество, където иносказателното присъствие на камъните изживява нов ренесанс.

Наименованията на скъпоценните камъни образуват придобили езикова гражданственост устойчиви определения, характеризиращи същността на предметите – “устните-рубин, зъбите-маргарит” (Шота Руставели). Някои от тях са навлезли в поетическата стилистика и авторския почерк на класиците ни, както и на съвременните български поети: “мир гранитен” (Иван Вазов), “изумрудена верига” (Николай Райнов), “ясписни вълни” (Теодор Траянов), “алмазна роса” и “алмазна утрин” на Николай Лилиев, “бисерни слова” (Йордан Кушев), “снежец – кристал” (Петя Дубарова)... В повечето случаи имената на камъните се използват като прилагателни, които предлагат разнообразна гама от цветове и нюанси и същевременно са натоварени с контекстни внушения, които имат висока емоционална и познавателна стойност.

Нашето познание за цветовете в немалка степен се дължи на благородните камъни. Изящната словесност ни помага да затвърдим това сетивно знание и да видим света в цветовете на дъгата чрез поетичното въображение на: Джон Милтън – “ясписово небе”; Хайнрих Хайне – “сапфир са твоите очи”; Михаил Лермонтов – “стебла и листи изумрудни”; Иван Вазов – “небе, обсипано с брилянти”; Кирил Христов – “дъжд от изумруди”; Сергей Есенин – “здрач сапфирен”; Христо Ясенов – “греят будни изумруди”; Теодор Траянов – “пронизва мрака възгордял рубин”; Николай Лилиев – “затрептяха изумруди”; Николай Райнов – “Вълна с вълна се сплита в изумрудена верига”; Христо Смирненски – “пожар от злато и рубин”; Пабло Неруда – “кварцова месечина”…

Камъкът е дълбоко заложен в художествените образи на литературата в Япония и Китай. Поезията в тези страни е преди всичко поезия на искрена любов към природата, изтънчената красота на обкръжаващия ни свят. Безспорен лидер сред камъните в китайската литература е нефритът, а в японската специално място заема ясписът.

Редом със стиховете посетителите могат да се насладят на фотографии на природни образци от фондовете на Националния музей “Земята и хората” в София - рубин, сапфир, смарагд, диамант, топаз, кварц, нефрит, аметист, планински кристал и др.

Изложбата „Поезията на камъка“ ще остане в Сопот до 10 април.