Сопотненци отбелязват 145-годишнината от рождението на Борис Вазов. Честването е част от ежегодните Вазови празници, които обещават разнообразна културна програма през цялата седмица.

Най-малкият брат на Иван Вазов завършва военно училище едва на 20 години. Служи 6 години в артилерията, но напуска по собствено желание, за да завърши право. Завършва в Париж и защитава докторат преди да се прибере в България като адвокат. Докато двама от по-големите му братя продължават военната си служба към родината, а Иван Вазов се превръща в Потриарха на балгарската литература, Борис избира пътя на журналист и общественик.

Не след дълго се посвещава на политиката. Заема високи държавни постове след Освобождението и два пъти става подпредседател на Народното събрание. Участва в шест парамета. Междувременно започват да се появяват и журналистическите му публикации. Първите от тях биват публикувани пред 1904 година във всекидневника "Ден". Посветени са на правни и комунистически проблеми. Не след дълго става и сътрудник на изданието.

В своите материали в „Ден” д-р Вазов се обявява за стриктно спазване на законите и конституцията в страната и настоява държавният глава да играе ролята на арбитър в междупартийните борби. От страниците на вестника Вазов критикува политическия живот у нас нарушението на законите и неуважението към държавните институции. Всички тези недостатъци според автора се дължат на незрялостта на българското общество, което не цени достиженията на демокрацията.

През 1905 г. Вазов става член на Народната партия и започва да публикува в нейния централен печатен орган вестник “Мир”. От неговите колони той остро атакува установеният от княз Фердинанд личен режим, който обезличава парламента и партиите и настоява за въвеждането на пропорционалната избирателна система в страната. 

В годините на войните за национално обединение д-р Вазов се изявява като истински патриот. Като депутат той не подлежи на мобилизация, но въпреки това отива доброволец на фронта. За проявена храброст по време на боевете е награден с орден за храброст и произведен в по-горен офицерски чин - капитан. В обстановката на националната катастрофа, последвала войната, той не е активен на политическата сцена, но продължава да е активен журналист.

Вазов е сред върлите противници на комунистическия режим. Той е един от ранените при атаката на църквата "Св. Неделя" през 1925 година. 

Години по-късно, в навечерието на масовите арести на комунисти и леви земеделци, Вазов пише: “Нека се разбере еднаж завинаги, че срещу комунизма трябва да се вземат ограничителни мерки, само както при епидемиите. Тия мерки може да изглеждат нехуманни, несвободни, но те са единствено спасителни. Много неприятности ще се избегнат, а може би ще се избегне и създаването на фашизма, това друго зло, в България, ако отсега се приложат Конституцията и законите и ако се заяви на всеослушание, че в българския парламент нямат място политически организации, които работят за събаряне на държавата и подготвят методично гражданската война.”

Умира през 1957 година. Негов наследник е дъщеря му Бинка - известна българска художничка.

Цялата история, житие и дейност на Борис Вазов ще намерят място в дискусия по-късно днес. Точно в 16:30 часа във Вазовата къща ще бъде презентирана книгата "Сеячът. Д-р Борис Вазов" на проф. Веска Николова. Следва театрална постановка и празничен концерт спектакъл. 

Ето какво ни очаква до края на седмицата: