Наследниците на политически репресираните свещеник Георги поп Чернев /Константинов и съпругата му Невена Чернева/Константинова, години наред се борят да получат редица обезщетения за събитията от преди 70 години. След четвърт век съдебни битки и взети редица различни парични компенсации, днес наследниците искат ново обезщетение – както за репресия в лично качество, така и като наследници.

Сагата започва в далечната 1950 година когато семейството и трите им деца били изселени принудително в село Коневец, Сливенско. Според първоначалната информация те са прекарали там около 9 години, където се ражда и четвъртото им дете.

През 1959 им е разрешено да се върнат и семейството се заселва в пловдивското село Поповица. През  1981 Георги умира, а 6 години по-късно през 1987 света напуска и жена му Невена.

През 1996 година наследниците искат обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Тогава двама от тях получават сума в размер на 75 000 лева. Според тогавашно Решение на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация, в което е посочено, че се признава, че свещеникът Георги е репресиран по политически причини и е бил принудително изселване за времето от 12.07.1951г. до 01.06.1954год., като комисията е признала, че на наследниците на К. се дължи обезщетение за изселване по политически причини. 

През 2009 децата на починалите, от които едната дъщеря е починалата, т.е. двамата сина и другата дъщеря настояват пред Областния управител на Пловдив да им бъде изплатено ново обезщетение за репресията на изселване. След редица перипетии в съда, след отказ на областния управител на Пловдив и стигане дори до Върховния административен съд, магистратите връщат за преразглеждане към Областна администрация и на наследниците е присъдено обезщетение. Така за няколко години наследниците получават редица еднократни обезщетения, които лежат върху Решението на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация и е било приет, че репресията е с продължителност 34 месеца и 19 дни.

В края на миналата година обаче възрастните наследници отново входират искане към областния управител за обезщетения, този път и за периода от 23.05.1954 г. – 16.09.1959 г. От една страна двамата брата и сестрата искат обезщетение като наследници, а от друга като потърпевши репресирани в лично качество. Отделно от това било е поискано със заявление от 22.10.2019 г. обезщетение и за друг вид репресия, претърпяна от бащата – „лишаване от свобода“ за периода до 1951 г.

Областният управител, този път в лицето на Дани Каназирева, категорично е отказала, тъй като обезщетения вече са се изплащали неколкократно. Оказва се че понастоящем давностният срок вече е изтекъл. Още повече, че през 2018 двамата братя и сестрата в качеството им на наследници на свещеника за периода 12.07.1951 г. – 16.09.1959 г. вече са взели компенсация поради което новата им претенция, се явява повторна. Така след пореден опит да се спечели ново и ново обезщетение, опитът на наследниците е порязън – поне за сега.

Решението на Административният съд в Пловдив отново може да бъде обжалвано пред ВАС.