Мислили сте си някога да се изправите на двубой със световен шампион? Тръпки ви побиват, нали? Всеки си е мечтал да изпита това чувство и от опит да разбере - какво ли е усещането? Какво ли е да застанеш срещу световен и европейски шампион, пред когото дори предстоят още успехи? Е, сега ще имате шанса да "опитате" такова преживяване и то не срещу кого да е, а срещу едно умно и интелигентно 18-годишно момиче на име Виктория Радева. Вики, както я знаят всички, кани 10 смелчаци на любителски сеанс, който ще се състои на 30-ти август, в СПА Хотел Марково. За нея, десетте поредни републикански титли за девойки до 18 години са вече минало, но тя е щастлива, че още ненавършила 18 години, успя да стане и два пъти шампионка на България за жени.

Единственото, което се изисква, е да заявите своето участие предварително. Събитието е организирано от Парк и СПА Хотел Марково и допринася за развитието на българския спорт на професионално и аматьорско ниво. Шахматната игра формира ценни качества, които подпомагат цялостното изграждане и развитие на личността. Осъзнаващ всички тези ползи, комплексът, намиращ се само на 2 км от град Пловдив, безпристрастно подкрепя инициативата за организирането на това събитие.

Състезанието ще се проведе в Парк и СПА Хотел Марково, в зала „Piccolino” от 20:00 часа, а водещ на събитието ще бъде именно бащата на Виктория – Славей Радев. Той ще разкаже интересни факти от историята на шахмата и ще задава мини-куиз въпроси на публиката, която може да спечели много награди и изненади!

Ако и Вие желаете да подкрепите развитието на тази млада и амбициозна пловдивчанка,  тогава запишете се за участие на e-mail: [email protected]  или на тел: +359 899 996 617 и тествайте уменията си, докато се забавлявате.

Месец по-рано се срещнахме с Виктория Радева, за да си поговорим за професионалния спорт, неговото ниво на местна почва и бъдещите мечти. Ето какво ни разказа тя:

- Как и кога за пръв път се запознахте с шахмата?

Бях на три години, когато през зимата се разболях от пневмония. За да има с какво да се занимавам през дългите дни, баща ми за първи път разтвори шахматната дъска и ми показа как се играе шахмат. В началото приемах фигурките като поредните играчки към куклите ми, но постепенно започнах да играя все по-дълго и да напредвам. За първи път се явих на състезание, когато бях седемгодишна. Не знаех, че има Републикански първенства, дори не знаех, че трябва да си записвам ходовете, да натискам и часовник. Помня, че за да си изградя навика да го правя, баща ми поставяше празна консервена кутия и казваше: „Представи си, че това е часовникът - играеш, записваш си хода, натискаш го. И така на първото си състезание, което бе Републиканско първенство, заех второ място. Бях много горда от себе си и реших, че ще продължа сериозно. И успехите не закъсняха.

- Кои са уроците, които научихте по пътя към успеха?

Научих се на дисциплина и самодисциплина. Виждам, че това качество доста липсва при младите хора.  Научих се да се боря, да не се отказвам. Естествено, имаше и горчиви уроци. Например, че не всеки, който ти се усмихва го прави искрено. Напротив срещнах доста лицемерие по пътя. Въпреки това смятам, че ползите са много повече от негативите.

- Разбрахме, че баща ви Ви е поставил задача до пълнолетие винаги да побеждавате. Тази заръка мотивира ли Ви да сте по-успешен състезател?

Да, след първото ми състезание баща ми каза, че иска, докато навърша 18 години, всяка година да ставам Републикански шампион. Е , за сега бащината заръка е изпълнена. До сега, в България, не е имало млад шахматист, който е ставал Републикански шампион десет поредни пъти. Вече съм и двукратен шампион за жени, а още не съм навършила пълнолетие. Участвам и в доста силни турнири за мъже. Там не винаги побеждавам, но са една добра школа. Все пак в света не съществува шахматист, който никога да не губи.

- Какво е нивото на българската школа като развитие и конкурентоспособност и какво може да направи един млад спортист, за да допринесе за по-светлото ѝ бъдеще?

България има силни традиции в шахмата. Тя е една от трите държави в света, която има световни шампиони за мъже и за жени, а това е уникално постижение за едва седем милионното ни население. Според статистиката шахматът е вторият спорт, след футбола, с най-много картотекирани спортисти. Има държави, където той отдавна се изучава като предмет в училище. Много страни са разбрали, че той може само да помогне на подрастващите и те инвестират усилено в тази прекрасна игра. За съжаление, у нас най-големият проблем е финансирането за участие в състезания и ако имаме поне малко повече подкрепа, българската школа ще е на върха! Доказано е, че в шахмата не може да ползваш допинг, както при много други спортове. Доказано е и че няма възрастни шахматисти, заболели от болестта на Алцхаймер. Шахматът може само да сплоти хората. Навсякъде по света има обособени места, където се събират и играят шах, независимо от пол, възраст, раса, етнос, религия.

- Как се приемат постиженията Ви от останалите младежи на вашата възраст в училище и в обкръжението Ви?

Аз уча в Търговската гимназия в Пловдив и ще бъда XII-ти клас. Много се радвам, че попаднах на страхотен клас и с много от съучениците ми сме добри приятели. Винаги ми помагат да наваксам с уроците, радват се на успехите ми, по всяко време са готови да ме подкрепят. Случвало се е да пишем домашни до 1-2 през нощта с някои от тях. Надявам се тези приятелства да не се загубят през годините. Те са много ценни за мен, приемам ги като дар от Бог – едни добри и верни приятели.

- Какви са целите, които си поставяте за бъдещето?

Целите са различни - да подобрявам играта си, да се развивам, да надграждам знания. Мисля, че една от целите ми - да съм в националния женски отбор и да играя редом до Антоанета Стефанова, тази година ще се изпълни. Време е да гоня и норми за гросмайстор. Но най-голямата ми цел е спечелването на Световната титла тази година в Индия.

- Какво място намира спортът в Пловдив - Европейската столица на културата?

Спортът, не само в Пловдив, но и навсякъде по света, е едно много важно мероприятие. Милиони хора се занимават със спорт и още повече го гледат, посещават стадиони и спортни зали. Нашият прекрасен град винаги е бил една „люпилня“ за спорта. Имаме толкова велики спортисти - Стефка Костадинова, Николай Бухалов, Стоян Делчев, Асен Златев, Христо Стоичков и още много други. Станах свидетел как в Бразилия, където хората не знаеха нищо за страната ни, не знаеха дори къде се намира на картата, веднага промениха отношението си, като чуха името на Стоичков. Всички реагираха: „Ааа, Стоичков, Ромарио, Барселона“. Виждате ли, спортът само може да помогне на хората.

Ние имаме страхотна спортна база - нова спортна зала, гребен канал, домакини сме на толкова световни и европейски първенства и винаги сме се справяли страхотно като организатори. Най-добрата организация на европейско първенство по шахмат за девойки бе преди години в Албена. Освен това имаме и отлични хотели като Парк и СПА Хотел Марково,  например. Била съм в много хотели в различни държави… мога да ви кажа, че обслужването при нас не само не отстъпва, но и е на доста по-високо ниво!  Няма защо да се подценяваме - организираме изключително добре спортни събития от световен мащаб. А в съчетание и с това, че Пловдив е един от най-древните градове в света, комбинацията може да доведе само до успех!