Славов започва да пише поезия в гимназиалните си години. Публикува стихотворения, поеми, разкази и есета в сп. „Пламък“, „Дружба“, „Съвременник“, „Везни“, „Страница“, в. „Пулс“, „Литературен вестник“ и др. През 1981 излиза дебютната му стихосбирка – „Сърдечни сезони“. Във втората си книга – „Оптимистична поема“ (1986), авторът е вече с изградена лирическа похватност, а поетичното вглеждане в човешкото битие става все по-изтънчено и издирващо опорните точки на съществуванието. Темите за детството, словото, времето и тайната на света са основната тъкан на тази поезия. По-късната лирика на Славов – сборника с поеми „0 – 24 h“, става все по-интелектуализирана и ерудитска, залагаща основно на ефекта на изненадващата метафорика, афористичния лапидарен стил, в някои отношения влизаща в духа на сюрреализма и късните авангарди.

Славов е носител на редица награди, сред които наградата Иван Николов (2006), Националната награда Христо Г. Данов (2011 и 2017), наградата за съвременна българска проза Хеликон (2015 и 2016). Негови творби са превеждани на англ., грц., нем., рус. и унг. ез.