Фиданка от вековният дъб, който е най-старото дърво в България и Европа  получи община Раковски като дар от кмета на с. Гранит Антоний Димитров. Дръвчето вече е посадено в централния градски парк на града.  Предстои общината да обезопаси младия дъб и да постави информационна табела.

Гранитският дъб е най-старото дърво в България. Намира се в село Гранит, община Братя Даскалови, и е от вида летен дъб. Той е по-стар от българската държава и Византийската империя. Всъщност той е по-стар и от Византия, Източната Римска империя, която всъщност е обособена като такава през 395 г.

Чрез т.нар. метод „свредела на Преслер“ научно е доказано, че дъбът е точно на 1674 години. Посаден е през 345 година, повече от 3 века преди създаването на българската държава. През 70-те години на миналия век дървото започва да съхне и това почти паникьосва местните и експертите. Оказва се, че подпочвените води под корените му стават все по-малко и потъват все по-дълбоко в земята, което съсипва хилядолетника, Стига се дотам, че в усилията за спасяването му е въвлечена дори дъщерята на първия човек в държавата Людмила Живкова. Тя съдейства да се направи канал от близкия микроязовир до дъба. По-възрастните казват, че е помогнала да се отпуснат пари за канала, по който така и никога не потича вода. Дъщерята на Тодор Живков обещава съдействие и за изграждане на специална напоителна система за корените на вековното дърво, но през юли 1981 г. внезапно умира и проектът пропада.

В дървото след повече от 16 века има още много живот. Когато през 80–те години е започнало да съхне, вследствие нападението на гъсеници, учените го укрепяват и ограждат. В момента прочутият гранитски дъб се бори за живота си, половината от него съхне, но по другата тече живот и там където соковете са жизнени, се увива бръшлян. Специалистите казват, че дъбът се самовъзстановява.

Короната на дървото е 1017 м2. Смята се, че кореновата му система се разстила върху 150 квадратни метра, а обиколката на стъблото е 7,46 метра. Уникалното дърво в село Гранит е високо 23,4 метра.

Уникалното дърво, което за жалост в родината ни не е толкова известно, прилича на дъбовете, които рисува един от най- големите класици на 20 век Златю Бояджиев, чието село Брезник е на около 10 км от село Гранит.

Вековният дъб е обявен за защитен от закона през 1967 г., но така и не попада в списъка на 100-те национални туристически обекта.