Днес се прощаваме се с професор Божидар Димитров, който ни напусна внезапно на 72-годишна възраст. Много хора дойдоха, за да се поклонят и да си кажат последно сбогом с него в "Слънчевата зала " на Националния исторически музей, преди праха му да бъде разпръснат над Созополския залив.

Венец от сини и бели хризантеми и възпоменателно писмо до близките на проф. Димитров занесе на поклонението зам.-кметът на община Раковски Божидар Стрехин. От десетките венци, уредниците на музея избраха точно венецът от община Раковски да бъде  положен пред ковчега.

" Всеки има своето лично усещане за проф. Божидар Димитров. Дали от екрана, или от личен контакт с него. Едва ли има някой, оставен безразличен.

Ние българите-католици сме му особено благодарни и признателни за това, че той бе един от малкото изследователи на католицизма в България.  Още през 70-те години на миналия век проучва архивите на Ватикана и открива част от „История на България”, написана през 1667 г. от Петър Богдан Бакшев. Нещо повече, чувстваме се специални, защото той ни остави  две книги, които написа специално за град Раковски: "Раковски: Пътеводител на културното наследство" и "Раковски: Минало и настояще".  А творбата му  "Дълг и чест: Петър Богдан Бакшев" проф. Божидар Димитров ни завеща, за да ни запознае с историческото наследство на най-изявения деец на религиозната, политическата и културната дейност на българските католици през XVII век, която има една-единствена цел - освобождението на България.

Дълбок поклон за патриотизма му и за неговото българофилство. Със сигурност ще липсва от обществения хоризонт. Колоритни и чепати хора като него се помнят. Приживе имаше много критици. Дано след смъртта си да получи признание за големите битки, които водеше в защита на българския интерес. 

Лек път, професоре! Бог да те прости!", се казва във възпоменателното писмо от кмета Павел Гуджеров.

"Професоре, град Раковски никога няма да те забрави!", написа във възпоменателната книга Божидар Стрехин.