Историята помни, че на днешния ден през 1204 година Папа Инокентий III изпраща в България кардинал Лъв, който да коронова за крал цар Калоян и да издигне като единствен православен Примас архиепископ Василий. 

Още в края на 1199 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да присъедини България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години като настоявал за царска корона (а не кралска) и самостоятелна църква. Папството разчитало чрез България да разшири влиянието си сред православния свят. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ.

През есента на 1204 г. кардинал Лъв потегля за България, но бива задържан от маджарския крал Емерих, който заявява, че ще пропусне кардинала само ако получи областите Белград и Браничево. Папата обаче му припомня, че Калоян ще бъде коронясан не върху чужда, а върху собствена земя и го заплашва с отлъчване от Църквата, ако не освободи пратеника му. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново. Той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал (Rex Wallahorum et Bulgarorum) и му връчва корона и скиптър.

Калоян изпраща писмо до Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеникът му — за глава и патриарх на българската църква. По този начин далновидният Калоян сключва уния /съюз, обединение/ и признава върховенството на католическата църква. Така и двете страни биват удовлетворени, а папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа.

Унията има голямо влияние върху вътрешния живот на Българската църква. Тя е отменена с решение на всеправославния събор в Лампсак през 1235 година.