11 ноември 1952: Комунистическата власт екзекутира 4-ма католически свещеници

Автор: Plovdiv Now 3816
11 ноември 1952: Комунистическата власт екзекутира 4-ма католически свещеници

Скоро след идването на съветската армия в България през септември 1944, безследно изчезва католическият отец Флавиан Манкин, служил в село Секирово, сега квартал на Раковски. Католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници.

В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на „провинението“ са отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов, Никола Барбов, Евгений Босилков.

Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г. като преди това подсъдимите са подложени на тежки побоища и изтезания. Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11ноември 1952 г. Екзекутирани са четирима католически свещеници –епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков. Не е известно точно къде са погребани екзекутираните.

На 27 март 1994 г. папа Йоан Павел II официално признава мъченичеството на епископ Евгений Босилков, а четири години по-късно е провъзгласен за блажен.

В близост до катедралния храм „Свети Лудвик” в Пловдив е издигнат паметник на отец Камен Вичев. Паметникът е осветен на 11 ноември 2000 г.

На 26 май 2002 г. Папа Йоан Павел II на специална литургия-провъзгласяване на площад „Централен“ в Пловдив обявява и отците Йосафат Шишков, Павел Джиджов и Камен Вичев за блажени.

А каква е историята на католическия свещеник отец Йосиф Манкин, безследно изчезнал?

Роден в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на Раковски) на 11 ноември 1914 г. През 1927 г. заминава за Италия, където е приет във францисканска семинария в Южен Тирол поради факта, че семинарията в България е закрита. Постъпва в Ордена на капуцините в Клаузен на 28 август 1931 г. и приема монашеско име Флавиан. След това започва да следва философия и богословие. Тържествен обет полага на 12 ноември 1935 г. и бива ръкоположен за свещеник на 17 декември 1938 г. 

През 1939 г. се завръща в България, където започва да изпълнява богослужение в Генерал Николаево и по-късно в Секирово. Грижи се за младежта, организира енорийски хорове в двете села. Отличава се със спокойствие и непосредственост. Музикално надарен, свири на орган. В своите проповеди говори много за любовта към Църквата, отечеството и социалната справедливост.

По време на следобедната служба в църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Секирово през октомври 1944 г., той е насилствено отвлечен от храма. Двама от неговите миряни – Гено Буров и Рафаел Пеев – опитали са да го защитят, са също арестувани от народната милиция и открани в село Стряма. Предполага се, че те са убити рано сутринта на 21 октомври 1944 г. в гората. На сутринта селяни, отиващи към Пловдив, виждат мъртвите им тела до моста на река Стряма. Телата им никога не са намерени и се предполага се, че са изхвърлени в реката. Историците споделят мнението на местното население, че най-вероятно известен партизански командир стои зад мистериозното изчезване на 29-годишния свещеник. 

Няколко седмици преди посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 година, барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и отец Флавиан Манкин е изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“ в  Раковски в знак на почит към тяхното дело.

На предполагаемото място до моста на река Стряма през септември 2014 г. е издигнат кръст във връзка със 70-годишнина от гибелта на Флавиан Манкин и неговите миряни.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина