Iамо на 60 км от Пловдив, съвсем близо до Първомай, се намира връх Драгойна. Там няма да намерите много туристи, но със сигурност ще се насладите на красива гледка и ще видите уникално Тракийско светилище, както и други археологически разкопки с голяма значимост.

Връх Драгойна се намира между селата Драгойново и Буково. На върха се намира тракийското светилище. Проучването там започва през 2004 година и все още продължават да се разкриват уникални артефакти.

Ако тръгнете от село Драгойново, ще вървите около 3 часа, за това ви препоръчваме да започнете изкачването от село Буково.

Светилището е обитавано от 13-и до 3-и век преди новата ера, а крепостният зид е вдигнат през 5-и век пр. Христа, твърдят научни работници от пловдивския Археологически музей. Археологическия обект – светилището на връх Драгойна, е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10м.

На върха има открита и раннохристиянска църква от IV век с предверие и параклис към нея. Тя е единственият до момента храм, в който древните строители са издигнали до него параклис (мартирий) с постамент за реликвариум, в който са се пазили мощи на светци. Възможно е те да са били на св. Димитър Станимашки или на някой от 38-те светци, убити край Филипопол. Съвсем наблизо минава и римският път Виа Диагоналис, който свързвал Егейско море с река Марица.

В края на VI век съседната крепост Хасар, която е съвсем близо до връх Драгойна, била разрушена от варвари. Така се прекъснала една изключително важна връзка на храма, който започнал да запада. Той е бил действащ до началото на VII век, след което бил напуснат и забравен.

В района също има какво да се види – на километър от близкото село Драгойново е открита и уникална крепостот византийската епоха, като в същия район са разкрити и три уникални църкви. Местните наричат крепостта Козлек, а според легенда била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото. Според учените тъкмо в околностите на село Драгойново за първи път са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи.

Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите.

Край село Буково също така може да се види и светилище комплекс. Той включва няколко скални масива с издълбани при високите им отвесни лица трапецовидни ниши, вкопавания под формата на басейнчета и разположена в непосредствена близост до тях селища и фортификационни съоръжения, датиращи от късната Бронзова и ранната Желязна епохи. Според българския археолог Божидар Чапъров, едно от т.нар. "слънчеви съоръжения" край селото представлява календар, който изследователят интерпретира като част от храм на Слънцето. 

Източник: Opoznai.bg