Обстановката в Перущица след 1876 година се променила. Недоимъкът и преживелиците в разрушеното и възстановяващо се постепенно селище, продължавали да вземат своите нови и скъпи жертви. Старото, свято за всеки гробище, било малко и тясно, в непосредствена близост до разрастваща се Перущица и „не било добро“ за новите заселници. На него се провеждали църковни служби и опело, поради което мястото не било подходящо за отдаване на последна почит и за последен дом. Необходимостта наложила нов терен за гробищен парк на селището.

 

Събраните средства от „Комитет 27 Априлий“ и от Женското благотворително дружество „Лейди Странгфорд“ първоначално били предвидени за оформяне на терена, където са били погребани загиналите по време на въстанието априлци. По идея на дружеството, Общината отредила парцел в близката местност - оброчището „Света Троица“. Така се оформил сегашният гробищен парк. Първият, погребан непосредствено след Освобождението жител на Перущица на новото гробище бил Стоян хаджи Танков, чийто паметен знак е запазен и досега. Костите на загиналите априлци били преместени в олтарната част на полуразрушената църква „Свети Архангел Михаил“/според приетия през 1906 г. Устав на „Комитет 27 Априлий“/.

 

Наетият от перущенци архитект /упълномощен от името на женското благотворително дружество, чрез Чубра хаджи Танкова-Витанова/ създал малък гробищен параклис „Света Троица“, който бил стопанисван и опазван от църковното настоятелство на някогашната епархия в селището. В него впоследствие била поставена и камбана със символичен лозов лист, която Домусчиеви подарили на Перущица, изразявайки „почитанието си към перущинци“ /така разказват внучките на презвитера Неделя Стоян Божкова и презв. Кева Попова Илчева, служили в храма „Света Троица“/. На перущенската камбана, освен символичният лозов лист, е изписано „Домусчиеви в Пловдив“.

 

Непосредствено след пристигането си в Пловдив през 1881 г., семейство Домусчиеви открили леярска работилница, предимно за печати (домуси). Именно там била изработена и сравнително малката камбана със стилизирана украса, без маркирани християнски символи, характерни за камбаните на „Братя Велеганови“ от Пазарджик. След отливането й през 1883, годината изписана първоначално, вероятно все още не е бил цялостно готов гробищният параклис, за да бъде поставена в него. Предполага се, че е била съхранявана някъде в Перущица или в самата работилница на Домусчиеви. Презвитера Неделя и свещеник Стоян Божков са разказвали за наличието на камбана, която е стояла на храма „Света Троица“ и след идването на свещ. Стефан поп Василев (т.е. след 1931г.).

 

Гробищният параклис „Света Троица“ бил занемарен и разрушен около 1937 г., като от него останали само пригодените две малки жилищни стаички докъм 50-те години на 20-ти век. Иконите от храма били преместени в църквата „Свети Атанасий Велики“ в Перущица. По тях личат надписите и изписванията на дарителите им. Перущенската камбана, според Асен Витанов, Костадин Табов, Василка К. Божкова и презвитера Неделя Божкова, останала при църковното настоятелство на някогашната епархия в селището.

 

Текст: Камелия Вангелова

Източник: Исторически музей Перущица