Идеята за увековечаване паметта на жестоко убитите перущенци в барутните дни на април 1876 г., та до нейния край, изкристализира съвсем естествено от панихидите, отслужвани на бележитата за селището, а и за целокупния български народ дата – 27 април. Такова е и името на Комитета - семпло, но събрало целия заряд от надежди, саможертви и решителност на априлските мъченици.

 

За негово официално основаване се смята събранието в Брацигово от 19.02.1896 г. (по случай 20-годишнината от трагичното потушаване на Въстанието), чиято цел е създаване на комитет за изграждане на общ паметник на априлци в Брацигово. Първият избран председател на перущенския комитет е хаджи Поп Георги Тилев, а комитетският състав е от все още живи участници във въстанието – Стоян хаджи Танков, Георги Натев, Иван Тилев и синове на априлци – Георги Дафов Тошев, Костадин Р. Витанов, свещениците Стоян Н. Божков и Костадин Г. Пенов, Апостол Накев, Петър Д. Малинчев, Георги Д. Гашаров, Георги Б. Айвазов, Здравко Анчев, както и Петър Димитров (пловдивският префект) и Атанас Стоименов от Кричим.

 

Първите паметни знаци са поставени веднага след Освобождението. Това са големи дървени кръстове на мястото на гробището, което се намирало извън пределите на тогавашна Перущица, при първата защитна въстаническа позиция и далеч от хана на хаджи Трендафил. Присъства огромно множество от живи участници и техните потомци на отслужената тържествена церемония.

Събитията след Освобождението за дълго прекъсват първоначалния устрем на оцелелите априлци. Едва на 06.02.1908 г., в организирано голямо общо събрание, се приема Устав на Комитета „27 Априлий“, с което се поставя официално началото на родолюбивото сдружение.

 

Уреден е и изборът на членове – избрани с мнозинство от перущенската общественост участват 15 души, а трима влизат по право: двамата свещеници Костадин Пенов и Стоян Божков, и кметът – Петко Малинов. Още в началото е предвидена и важна точка в учредителния документ: съставът на Комитета никога да не спада под 10 души, а при смърт или други непредвидени обстоятелства, да бъдат избрани нови членове, за да се запази целостта на организацията. Така неотклонно през годините занапред ще се следват поставените задачи. А първата и основна задача на Комитета е построяването на монумент в памет на героите мъченици, който да съхрани през десетилетията във времето драматичните събития от април 1876 г., дали тласък на политическото и духовно българско освобождение.

 

След три години, през 1911 г., костите на загиналите перущенци са грижливо извадени от „запустелите лоза“ (както пише Иван Кепов) и на паметния 27 април, най- тържествено са пренесени в полуразрушената църква „Свети Архангел Михаил“. Присъстват хиляди хора от Перущица и гости от всички краища на страната, както и пловдивският гарнизон. През десетилетията се правят различни опити за най-подходящото съхраняване и експониране на останките, както се вижда от няколко фотографии от периода. Първоначално са подредени на стелажи в абсидата на църквата, после са поставени в сандъци на същото място, а по- късно се изгражда и дървена пирамида, в която са затворени една част от свещените останки, а другата остава в споменатите сандъци, под пирамидата.

 

Десет години по- късно, между 1936- 1938 г., е взето решение те да бъдат изложени във витрини, закачени на стените на църквата, отново в пространството около олтара. За жалост, изборът нарушава част от структурата на зидовете, доколкото са били запазени след разрушенията от 1876 г. А включването през 40- те и 50- те години на шкаф с оръжия, дрехи и други пособия на революционерите, е първият опит за оформяне на историческа сбирка, с въведена инвентарна книга. За да бъдат потопени посетителите на храма в трагизма на перущенското въстание, с цел по-силно емоционално въздействие, в последствие се решава да се изгради крипта- костница в приземие пред олтара.

 

Проектът вероятно е дело на държавния архитект Спас Теленчев. И наистина, костницата изглеждала внушително - до нея се слизало по симетрично разположени от двете страни на олтара стълбища, облицовани с бяло-сив мрамор, с подходящо за целта скрито осветление, което да акцентира върху свещените останки, изложени под стъкло на стелажи по стените на приземието. Но скоро влагата и скритите течове поставят под въпрос целостта на костния материал, което налага ремонт или промяна в проекта. Едва през 1965 г. въпросът е окончателно решен и възложен на скулптора Борис Гондов и неговия творчески колектив – всички останки са погребани в голям мраморен саркофаг, поставен върху мраморен постамент пред олтара в храма „Свети Архангел Михаил“. Такъв е видът на вътрешното пространство на църквата и до днес.

 

Комитет „27 Априлий“ предприема няколко инициативи с цел събиране на средства за изграждането на паметник. Още през 1911 г., по повод 35 години от Априлското въстание, членовете подготвят и изпращат възвание за дарителство към българското общество.. Първи се отзовават перущенци, които даряват лозя и прихода от реколтата от тях в доста големи размери- сред тях са Стоян хаджи Танков и Гаго Иванов. Каузата е подпомогната и от множество българи, институции и сдружения. Така през 1911 г. са внесени в БНБ 20 000 лв., а до края на 1921 г. са набрани още близо 8260 лв. Друга инициатива на Комитета от 1927 г. се свързва с разпространението в страната на репродукции на картината „Априлското въстание“, продавана на цена от 100 лв. С изпълнението е натоварен Васил Попов от София, а специална касова книга, прошнурована и снабдена с негова снимка, говори за сериозността на задачата и стриктното й изпълнение.

 

Комитетът възлага и написването на книга за априлските събития на учителя Иван Кепов от Пловдив, която той озаглавява „Въстанието в Перущица през 1876 г.“ и издава през 1931 г. Бележит труд, представляващ първата монография, посветена не само на героизма на перущенци, но и на историята и културата на селището от древността до Възраждането. Издава се в 3500 екземпляра, от които се очаква печалба от 1 200 000 лв. за фонда на Комитета.. Желанието на комитетските членове да бъдат подпомогнати от Правителството със средства за издаването, чрез посещение на две делегации до Министерството на просвещението и до министър Димитър Гичев (родом от Перущица), удря на камък. Наместо финансова подкрепа, те получават дървен материал и цимент за бъдещия паметник.

 

С голям авторитет се ползва Комитет „27 Априлий“ сред съселяните си през време на своето съществувание, така че до него се допитват за важни дела, свързани със съдбата на Перущица. Така например е потърсено мнението му при изграждане на подпорната стена на реката зад гърба на църквата. От дарените средства, пред северната страна на храма се оформя красив парк, дело на градинаря Вилхелм Антонов Краус, преди 1935 г.. Следва изработването на две мраморни паметни плочи през 1942 г., от майстор Петко Куманов, изписани с имената на загиналите през април 1876 г., които се поставят в олтара на черквата „Св. Архангел Михаил“.

 

През годините следват консервационни дейности, за да се съхрани храм-паметникът и за следващите поколения, но в автентичния си вид, запазен непосредствено след потушаване на Въстанието. Без реставрации и възстановяване на целостта му. Към тях спадат боядисване на врати и прозорци, ремонт на подовата настилка и др. И тук, в стремежа си да положат най-добри грижи за духовната си обител, членовете на Комитета взимат решение да се сменят каменните подови плочи с мозайка, а старите керемиди - с тип „марсилски“. За жалост тези промени отдалечават интериора от оригиналния му вид, затова се предприема връщане на каменните плочи, по които се стъпва и днес. Това решение, от своя страна, дава възможност да разкрият парченца стъкло от оригиналния църковен полиелей.

 

Дейността на Комитет „27 Априлий“ може да се проследи и изследва в протоколната му книга, в периода 02.1922 г. до 09.1934 г., по многобройните приходни и разходни документи, възвания, молби и цялостната прилежно водена документация, оставила трайни следи за сърцатостта и всеотдайността на всички комитетски дейци, приемащи задачата си като мисия. Мисия, която за съжаление, приключва със саморазпускането му на 05.06.1955 г.

 

Автор на текста: Нели Дакова

Източник: Исторически музей - Перущица