Преданието разказва: неизвестно откъде към 1855 година се заселва в Перущица знахарят Андрея с жена си Чота. Андрея бил болен навярно от туберкулоза, защото те подбират височината „Вълковище“ на една поляна, където и устройват своето жилище-землянка. По-късно разработват полянката и я засаждат с лози. Тази местност, и до днес останало от преданието, носи името „Чота“, на името на жената на Андрея. Андрея се занимавал с билкарство и минавал за доктор-знахар между перущенското население, което лекувал с билки.

 

По-късно през 1874 година в Перущица пристига като лекар Васил Бойчев Соколски.

Васил Бойчев Соколски-Докторът е един от най-големите и светли образи на Средногорското въстание. Роден е през 1844/45 година в с. Жеравна. От малък бил заведен в Добруджа, където станал овчар, а после слуга в един хан, където през 1867 година избягва и се присъединява към една хайдушка чета, около Варна. Заловен пролежал една година във Варненския затвор, откъдето след като бил освободен отива в град Сливен и се цанил слуга у д-р Венко Гръмников, от когото усвоява лекарския занаят. След преселването на Гръмников в Пазарджик, Соколски се озовал в Румъния, където следвал фелдшерско училище и се запознал с много от хъшовете.

 

През 1872 год., завръщайки се в България, се настанил при д-р Гръмников в Пазарджик. Включил се активно в революционната борба чрез дружбата си с революционно настроената интелигенция, между която бил и Петър Бонев Тошев. След смъртта на Гръмников, две години по-късно през 1874 година, навярно по покана на Петър Бонев Тошев, Соколски напуснал Пазарджик и се преселил в с. Перущица, където организирал аптека и започнал да се занимава с лекарска практика. Наскоро след това се оженил за вдовицата на Лачков, а населението го обикнало и започнало да го смята за свой съселянин.

 

Към църквата „Св. Атанасий“ имало две стаи, уредени за болница, известна на населението с названието „АСТАНЕТО“ /БОЛНИЦАТА/, която служела за амбулатория и за лекуване на по-тежко болните.

 

В Перущица Соколски се включва в революционната борба и заедно със Спас Гинов били най-близките другари на Петър Бонев Тошев. При посещението на Бенковски в селото ни, при създаването на революционния комитет, Соколски бил включен като негов член. Изпратен по-късно за делегат в „Оборище“ по нареждане на войводата Бенковски, той остава да обслужва Хвърковатата чета. Заловен е след погрома на въстанието и е обесен в гр. Пловдив.

 

Епидемии, които вземат много жертви:

През 1876 година, след погрома на въстанието, се появява коремен тиф, който взема много жертви /по сведения от 1892-93 година/.

През 1911 година – скарлатина, взема жертви – много деца

През 1913 година – холера, но не в големи размери

През 1918 година – испанска болест /грип/, взема доста жертви

През 1959 година – грип

 

Фелдшер Петров: Идва от държавната болница към 1898-99 година. Работи в Перущица около 3-4 години, след което се преселва в с. Кричим, а по-късно в с. Ново село, където предполагаме, че е оставил и потомство.

 

Фелдшер Мини: /презимето му не си спомням/ замества фелдшер Петров. Работи 2-3 години. Живее у Павел Иванов Табов. Доколкото си спомням той е от Северна България. Къде се преселва по-късно, не се знае.

 

Фелдшер Стоян Кръстилов: Родом от с. Перущица. Идва от държавната болница, където е служил като такъв и работи на частна практика дълги години, може би до 1920 година. Ползвал се е с добро име, като ценител на населението.

 

Д-р Пендовели: Идва в с. Перущица към 1908-9 година и работи до 1910 година. Живее у Владикови. Откъде пристига в Перущица и после къде се е настанил след напускането на Перущица, не се знае.

 

Д-р Джамбазов: Родом от Асеновград. Пристига в Перущица през 1911 година като общински лекар. Живял е у Стоян Кръстилов. През 1914 - 15 год. е на частна практика в селото. По това време живее у Михаил Натев.

 

Д-р Каролеев: Идва в Перущица през 1913 година и работи като общински лекар до 1915 година, след което е мобилизиран във войната. След войната идва от гр. Пловдив в Перущица, където работи като лекар до 1920 година. Къде е заминал след това на работа, не се знае. Като лекар в Перущица живее у Петър Малинчев.

 

Д-р Милков: Пристига от гр. Пловдив и работи в Перущица до 1924 година, като общински лекар. При избухването на Септемврийското въстание доброволно се включва за оказване на помощ в организираната за момента болница, където да бъдат настанявани ранените въстаници – по обслужването. След въстанието беше тормозен от страна на управляващите. Връща се отново в гр. Пловдив. Когато е в Перущица е живял у Георги Величков.

 

Д-р А. Атанасов: Идва в Перущица от гр. Пловдив през 1925 година и работи до 1926 година като общински лекар. През това време живее в дома на Георги Величков. При напускане на Перущица се преселва в Пловдив.

 

Д-р Н. Найденов: Идва в Перущица от гр. Пловдив и работи като общински лекар от 1927 до 1931 година. Живее в къщата на Георги Величков. При напускането на Перущица се преселва в гр. Пловдив.

 

Д-р Анастасов: Повторно пристига като лекар в Перущица през 1932 година. Престоява само няколко месеца и постъпва като военен лекар в армията.

 

Д-р Ана Веселинова: Идва от гр. София. Майка й е от с. Перущица, омъжена в гр. София. Работи през 1933. Живее у Натеви. При напускане на селото се връща в гр. София.

През периода от 1934 до 1940 година при търсенето на сведения нищо не се откри, тъй като липсват ведомости и протоколи.

 

Д-р Рашко Братистилов: Не се знае откъде пристига в Перущица през 1941 до 1942 година като общински лекар. При напускането на Перущица постъпва в болница в гр. София /Александровска болница/.

 

Д-р Недка Ковачева: Идва в Перущица като общински лекар през 1943 година. Откъде е родом, откъде идва, а след това накъде е заминала, не се знае.

 

Д-р Кръстю Спасов: Пристига в Перущица като обикновен лекар през 1944 година.

 

Д-р Рангел Проданов Божков: Родом от Перущица. Служи като общински лекар през 1945 година. Идва от гр. София. Живее у брат си. След напускане на Перущица отива в София.

 

Д-р Боцеклиев: Общински лекар през 1946 година. Откъде идва и накъде е заминал - няма сведения.

 

Д-р Асен Попов: Работи като общински лекар през 1947 година. И за него не могат да се намерят сведения откъде идва и накъде е заминал.

 

Д-р Георги Марков: Работи като общински лекар през 1948 - 49 година. Идва от гр. Пловдив и след напускане на Перущица постъпва на работа в една от клиниките в гр. Пловдив.

 

Д-р Видин Трифонов: Общински лекар през 1952-53 година. Идва на работа от гр. Пловдив и след напускане на работата си в Перущица постъпва в Пловдив.

 

Д-р Ангелов: Идва в Перущица през 1954 - 56 година от гр. Асеновград. Работи като общински лекар в Перущица и след напускане на селото отново се завръща в Асеновград.

 

Д-р Стоянови: Идват след университета в Перущица през 1957 година. Лила Стоянова е родом от Перущица и произхожда от прогресивно семейство. Двамата с мъжа й работят като общински лекари. Живеят в техния си дом.

 

Д-р Джамбазов: Престоява от края на 1913 година на частна практика, докато беше мобилизиран във войската. Д-р Каролеев остана на частна практика и след назначаването на д-р Милков и други чак до 1930 година.

 

Д-р Георги Кътев: Родом от с. Перущица е на частна практика в селото ни след втората война през 1918 докъм 1924 година.

 

Д-р Иван Ил. Злачев: На частна практика в селото ни от 1931 година, след завръщането си от Франция, до 1934 година като се премества в с. Цалапица и по-късно в с. Устина.

 

Фелдшер Иван Ст. Пампов: Родом от с. Перущица през 1882 година и произхожда от бедно земеделско семейство. По време на антифашисткото въоръжено въстание по решение на революционния комитет хотелът на Стоян Кръстилов беше определен за болница по обслужването на ранените войници. За обслужване на болницата беше определен Иван Пампов, а доктор Милков сам предложи услугите си. Практикувал занаята си от 1918-19 година, когато се демобилизирал от армията до 1928 година.