От 8 ноември в залата на Исторически музей Перущица ще бъде изложен авторски пластичен ескиз от световноизвестния български скулптор Любомир Далчев. Създаден през 70-те години на ХХ век като част от цялостното проектно оформление на Мемориален комплекс - Перущица, т.нар. „Паметник на трите поколения“, изграден на хълма Власевица и открит през 1976 година в чест на 100 годишнината от Априлското въстание /. ескизът е замислен като акцент в интериора на костницата със саркофага, поанта и естествен завършек на мемориалния комплекс, дело на архитектите Любомир Шинков и Владимир Рангелов и на скулптора Любомир Далчев.

 

Самият мемориален комплекс е замислен така, че да създава усещането за древна крепост със светилище, до което се достига по полегата естакада с три монументални каменни релефа, в хронологическа последователност посветени на жертвите, дадени от местното население съответно през Априлското въстание, септемврийското въстание от 1923 година и антифашистката съпротива по времето на Втората световна война. Най-горе завършекът е кула – камбанария, под която има костница във форма на октагон със символичен саркофаг – кенотаф. Именно там, като ярък символичен израз на преклонението на поколенията пред подвига и саможертвата на техните предци, е обмисляно да бъде поставена скулптурна композиция, която изобразява коленичила млада жена, прегърнала за подкрепа две невръстни деца.

 

Предвид размерите на мястото, за което е била предназначена, вероятно мащабът, в който е създаден пластичният ескиз е от 1:5 до 1:10, т.е. реалните размери биха могли да бъдат от 2,79 до 4,58 м. височина. Това не може да се установи с точност поради липса на достоверни източници. Възможно е изпълнението в материал да е било предвидено в камък, аналогичен на този от външните три пана. Не е изключено, обаче, авторът да е предвиждал специално за тази статуя частично изпълнение в бронз на главите, ръцете и краката, каквото е решението на фигурите на Братската могила в Пловдив на същия авторски колектив, открита две години по-рано /1974 година/, тъй като изолирането ѝ в костницата дава възможност за такова решение и акцент.

 

Защо тази скулптурна група не е била осъществена до официалното откриване на комплекса днес можем само да гадаем. Дали изпълнението в материал и в реални размери е било отказано или просто отложено във времето също е въпрос, на който нямаме конкретен отговор. Три години след откриването на комплекса Любомир Далчев напуска България и се установява отвъд океана до края на дните си.

 

Съдбата решава пластичният ескиз, вероятно предназначен за представяне и онагледяване на идеята пред Държавната комисия да оцелее и макар доста пострадал от времето да заеме своето достойно място в Историческия музей в Перущица. Прецизно стабилизирана и професионално реставрирана от лицензирания реставратор Ружа Гогова пластиката дава още един поглед към миналото на нашия непокорен и непримирим, но и признателен към своите герои град.

 

За автора:

Любомир Христов Далчев / 1902 – 2002 / завършва живопис в Националната художествена академия /1926/ при изключителния акварелист проф. Никола Маринов и скулптура в Римската академия /1928/. До 1933 година рисува основно живопис, но след първата си самостоятелна изложба през същата година работи изключително скулптура до 1980 г. Творчеството му е експресивно, особено след 1960 година, характеризира се с рязко изпъкване и вдлъбване на обемите, мощен, лаконичен пластичен изказ. През 1955 става ръководител на Ателието по монументална скулптура в Националната художествена академия. Автор е на редица монументални пластики и цели комплекси в страната. Работи в камък, бронз, дърво, кована мед, керамика.

Автор на текста: Вихра Григорова