По стъпките на героите: От древна Перестица до подвига на Спас Гинов и Кочо СНИМКИ

Автор: Plovdiv Now 14173
По стъпките на героите: От древна Перестица до подвига на Спас Гинов и Кочо СНИМКИ

Тази година се навършиха 142 години от Априлската епопея. Героичният подвиг на перущинци е възпят дори от Патриарха на българската литуратура Иван Вазов. Но славната Перущица е повече "гнездо на герои" от борбите за национално освобождение Освобождение. Териториите града били населявани още през 7000 г. пр. Хр.

Намиращото се на 500 метра от Червената църква селище просъществувало до 1000 г. пр. Хр. Самата тя е един от архитектурните шедьоври на раннохристиянското строителство в Европа. Базиликата се намира само на 2 км от града. Изключително интересна е централната сграда на храма, която има формата на четирилистник. Няколко са етапите в строителството на черквата до окончателното й разрушаване при превземането на Тракия от ордите Лала Шахин. Църквата се наричала "Света Богородица", но е популярна като Червената църква, заради цвета на тухлите, с които е построена. Наблизо, в местността Дяковица, са намерени сведения за друго праисторическо селище от 4-ти век пр. Хр. В землището на Перущица се намират и 12 могили, най-популярните от които са Духовата и Бановата

Интересно е колко много история и спомени могат да се поберат в едно малко градче. Днешната разходка ще започнем от мястото, побрало всички исторически периоди в себе си. Музеят на Перущица е съхранил изключително интересни находки, сред които и тези от Възраждането. Тук ще се запознаете с изчерпателна историческа справка, както и с уникални артефакти от различни периоди. Особен интерес от страна на посетителите буди историята за избора на Иван Вазов на лирически герой в Епопея на забравените.  Въпреки че авторът е възпял трагичния подвиг на Кочо Честименски, той е последвал примера на един от 127-те защитници на Старата църква Спас Гинов. Именно Гинов пръв отнел живота си, като преди това е пожертвал 5 от шестте си деца, бременната си жена, заедно с две от сестрите си и своя племеница, за да не попаднат живи в ръцете на башибозуците. Специален кът е отделен и на Лейди Странгфорд, която след потушаване на Априлското въстание предприема хуманитарна мисия и спонсорира изграждането на болница за жителите на бедстващото селище. Някои считат, че болничното заведение се е намирало в близкото Даново училище, което в онзи момент е било опожарено. В действителност, дописките съхранявани от Община Перущица, не дават информация къде точно е било то. 

Точно до музея се намира и последното убежище на въстаниците през 1876 година - църквата "Св. Архангел Михаил". Храмът бил издигнат изцяло с помощта на дарения, а строежът му бил завършен през 1849 година. Иконите в него били творение на небезисвествия зограф Станислав Доспевски. Когато Петър Бонев прочел "Кървавото писмо", съзаклятниците грабнали оръжията и заели отредените им позиции - табии (укрепления), откъдето щели да бранят града. В черквата "Св. Архангел Михаил" била складирана храната, която жените приготвяли със седмици. Старата църква пък била превърната в бойница, от която щял да бъде охраняван пътя за мюсюлманското село Устина. Тогава пристигнал от Пловдив и Кочо заедно със семейството си. По първоначален план, при обявяване на въстанието пловдивчани трябвало да предизвикат пожар. Кочо обаче бил сред няколкото граждани, които осъществили плана. След като подпалил собствения си дюкян, той напуснал града, за да намери гибелта си тук. Турците лесно изтласкали въстаниците от другия храм и нахлули в Перущица. Така близо 600 жени, мъже и деца се укрили в църквата, по която бил съсредоточен оръдейният огън. Общо 23 от тях избрали да се самоубият пред това да бъдат измъчвани и обезчестени. И днес може да бъде видян разбитият със снаряди покрив на храма. В него се намира и скулптурна композиция на Честименски и семейството му в прощалния им час.

На метри от сградата на музея и на самия бряг на реката се намира и Дановото училище. Построено е през 1850 година и е носело името на Светите братя Кирил и Методий. В съзнанието на перущенци е известно като Даново училище, тъй като първият учител в него е именно известният български книжовник Христо Г. Данов. Той остава да преподава в Перущица само 3 години, но през това време подготвя редица бъдещи революционери. Тук бил основан таен революционен комитет от Васил Левски през 1869 година. Днес училището е превърнато в картинна галерия. 

В сградата на школото се помещавало и Народно читалище "Просвета", сред чиито основатели са учителят и ръководителят на революционното движение в града Петър Бонев. Читалището съществува и днес, а сградата му е точно срещу музея, на площад "27-ми априлий". То е своеобразно огнище на културното и духовно развитие. Сградата разполага с концертна зала, камерни зали и библиотечен фонд от над 20 000 тома. Читалището е запазило дейността си чрез самодеен театър, детска танцова формация, литературен клуб, клуб по родолюбие и вокална група.

Продължаваме да вървим по брега на реката, за да видим и паметника на Петър Бонев. Най-известният перущенец е роден през 1837 година. Учи в Белград, където попада в средите на революционното движение и бива повлиян от идеите на Раковски и Левски. По-късно става учител в Перущица и Пазарджик, където също се включва в революционния комитет. Участва в организирането на Априлското въстание, при което ръководи отбраната на родния град. Паметникът е издигнат на лобното му място, където бива убит на 30 май 1876 година. 

Изкачваме се в посока на пътя за Върховръх, за да стигнем и до Старата църква, която вмомента е единствената действаща в града. Храмът се казва "Св. Атанасий" и е построен между 15-ти и 16-ти век. По онова време се намирала извън границите на селото, а перущенци често бивали обезпокоявани от устинските турци, когато ходели на църква.  Оттук тръгва и въстанието, при чието потушаване църквата бива изгорена до основи.Когато то бива потушено, неколцина бараки край Старата църква са преустроени в болница по инициатива на Лейди Странгфорд. Не след дълго лечебницата се мести в Дановото училище, което е значително по-леко пострадало от жестокото потушаване на въстанието. След Освобождението бива изградена наново като първата стаионарна болница в Перущица. По-късно отново е преустроена в храм, който се използва и до ден днешен.

Близо до изхода на града за Кричим, в местността Пазлака, се намира и монумент, посветен на 75 жестоко убити перущенци по път за Устина. Когато населението се разбунтувало, Азис паша не разполагал с кой знае каква армия. Затова се опитвал всячески да залъже българите до пристигането на военна сила. На 27 април в Перущица пристигнала комисия, за да помири селяните с устинците и помаците. От Устина поискали залог, че перущенци няма да нападат съседите си. След като приключили преговорите, около 480 жители се предали доброволно и потеглили към селото. Старейшините се надявали да умилостивят главатарите, но в наивността си предизвикали сеч. Върволица жени, мъже и деца стигнали до Устина, но бройката не стигала. Затова от Перущица потеглили още 200 души, които били закарани в могилата "Пазлака". 

"Пленниците три пъти били суркани от пътя до нивите, били стреляни и клани немилостиво. Дечицата на много майки били откъснати от ръцете им и сечени с ятагани пред очите им. Цяла урва била застлана с трупове на мъже, жени и деца. В това клане паднали около 75 души, а на успелите да избягат им били изрязали носовете, ръцете и краката и ги оставили да се мъчат, докато не дошли кадъните да ги доубият с камъни", разказва Иван Кепов. Според изследването на Илия Кисимов, втората група била предвождана от свещеникът Стоимен Атанасов, който носел в ръцете си малкото си дете. Край Пазлака били настигнати от френски търговец - един от братята Дюзон, който обявил, че от Кадиево идват два табора редовна турска войска. Дюзон бил посечен на място, а 78 души го последвали. Другите се спасили с бягство в нивите. 

Почти всяко кътче на града разкрива красив изглед към връх Власица, върху който се издига Паметникът на трите поколения. Мемориалът е открит по повод 100-годишнината от Априлското въстание и се издига до паметника и лобното място на тримата възрастни парламентьори - Рангел Арчиев, Мито Попов и Стамен Кърмов, убити в гръб от бошибузука при потушаване на бунта. До него се стига по естакада от стълби, която води началото си от Дановото училище. Недалеч от пътеката, водеща до паметника, се намира и параклисът "Св. Преподобна Петка". Красивата му сграда е издигната през 2000 година, но тук, в скалите, естествена пещера е служела за светилище от незапомнени времена. На отсрещния бряг на реката се намирал и женският метох на манастира "Св. Теодор", опожарен още преди устинци да отведат като залог няколкостотин местни жители. 

Разхождайки се по тихите улички на градчето, забелязваме, че пред много от домовете са поставени паметни плочи, посветени на видни, чиито къщи се издигали на това място. Докато в Пловдив пламнали само няколко постройки при обявяване на въстанието, Перущица не била пощадена от огън и сеч при потушаването му. Може би това е една от причините домовете на достойните граждани днес да не могат да бъдат разгледани, както например тези на пловдивските възрожденци. Въпреки това, местният патриотизъм се усеща навсякъде, а родовата памет е съхранена. Доказателство за нея са родовите срещи, които събират на едно място любопитни граждани и потомци на видни възрожденци. 

След като успешно обиколихме голяма част от града, започваме да се изкачваме по пътеката към монумента. Докато разстоянията в градчето са малки, преходът до върха е измамно къс. Затова се запасяваме с вода от чешмичката пред параклиса, а и с малко храна, за да си спретнем кратък пикник на хълма. 

Интересна е архитектурата на мемориалния комплекс. Самият паметник, на върха на който е изградена камбанария, е ограден от спирала. От вътрешната страна на тази спирала е наредено пано, а във вътрешното помещение се намира саркофагът. В него обаче няма останки от покойници. Три скулпторни групи проследяват сцени от освободителната борба и последвалите борби за социално равенство в справедлив обществен строй. Саркофагът - символичната костница на героите, бил покрит с тритонен венец. На върха на 23-метровия паметник имало и червена звезда, но след промените от 1989 година тя била снета. 

Красива панорамна гледка се разкрива от върха. За тези от вас, които разполагат с повече време, препоръчваме да продължат разходката си към планината. Ако продължим изкачването си след паметника, ще намерим и маркирана пътека, която ще ни отведе до хижа "Бряновщица". Оттам можем да продължим прехода си до Върховръх. Преходът е сравнително лесен и при бавно темпо не би ни отнел повече от два дни, а по пътя се разкриват живописни гледки. На около 3 километра от града пък се намира местността Перестица, съхранила останките от тракийска и средновековна крепост. Именно оттук идва и името на Перущица. Близо до крепостта се намират и руините на манастира "Св. Св. Теодор Стратилат и Теодор Тирон".

Ако пък сте забравили удобните обувки вкъщи, не пропускайте да посетите някоя от винарните в района, за да вкусите от легендарното вино. Традициите във винопроизводството около Пловдив са съхранени още от времето на траките, а продукцията е същинска палитра от вкусове и аромати за ценители.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина