Колекция от литографии на художника Христо Нейков показва в онлайн изложба от фонда си Историческият музей в Перущица.
Христо Нейков, известен и като Ичо Нейков, е график и илюстратор.
Роден е на 23 октомври 1929 г. в София. През 1953 г. завършва специалности графика и илюстрация в Художествената академия в класа на проф. Илия Бешков. От 1964 г. е член на БКП. През 1960 г. става член на Управителния съвет на СБХ, през 1970 г. негов заместник-председател, а през 1985 г. – председател. Многократно е избиран за председател на секция „Графика“. От 1983 до 1985 г. е ректор на ВИИИ „Н. Павлович“.
Твори в областта на кавалетната графика, като предпочитаните му техники са литографията, офорта, рисунката с креда и туш. Илюстрира много книги, сред които:
„Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, 1953
„За свободата“ от Стефан Дичев, 1954
„Паметен ден“ от Николай Марангозов, 1958
„Под игото“ от Иван Вазов и „Хайдути“ от Христо Ботев, 1965
„Ехо от детството“ от Константин Колев и „Разгром“ от Александър Фадеев, 1970
„Как се каляваше стоманата“ от Николай Островски, 1973
„Василий Тьоркин“ от Александър Твардовски, 1976 г. и др.
Умира през 1999 година, на 69 години.
Христо Нейков е племенник на живописеца Дечко Узунов, брат на графика Атанас Нейков и съпруг на художничката Златка Дъбова.