В средата на месец април пред Исторически музей Перущица бе поставен бюст на непреклонния държавник и демократ Димитър Любомиров Гичев. Поводът е 125-годишнината от рождението му, която ще бъде чествана през месец ноември 2018. По този повод Община Перущица ще организира паметна вечер, която е заложена в културния календар на града.

Паметна плоча на Гичев можете да видите на централния площад „27-ми априлий“  - там, където е била родната му къща. Самият бюст-паметник бе монтиран до входа на Историческия музей на 19 април. Той е служил за прототип на паметника на Димитър Гичев, поставен в градинката на църквата „Св. Седмочисленици“  в София.

Бившият заместник – кмет на общината – Венета Паева, разказва пред репортер на Perushtitsanow.bg, че бюстът е дарение от Любов Страхилова Богоева – внучка на активиста.  Паева споделя, че е имала изключително емоционалната си среща с г-жа Богоева в дома й в София – къщата, в която е живял и дядо й.

Роденият през 1893 година Димитър Гичев е активист на БЗНС. Участва в Първата световна война и е съден за активна антивоенна дейност. През 1926 година става един от основателите на БЗНС „Врабча 1“. В последствие става и един от министрите в Народния блок. След Деветомайския преврат през 1934 година бива осъден и интерниран в Клисурския манастир. По време на Втората световна война, Гичев е върл противник на обвързването на България с Германия, както и ръководител на легалната опозиция. Отново става министър в кабинета на Константин Муравиев. След преврата от 9 септември, бива осъден на една година затвор от т. нар. „Народен съд“. Скоро след това бива помилван и освободен. Преминава към БЗНС – Никола Петков. Отново е арестуван в последния ден на 1947 година. Този път бива осъден на доживотен затвор, а цялото му имущество е конфискувано.

След като прекарва 8 години в затвора, Гичев е изправен пред избор. Предложено му е да бъде амнистиран и дори да получи политически пост в комунистическата държава. В замяна от него се иска да подпише декларация, с която заявява, че подкрепя режима и е готов да си сътрудничи с управлението. Опитът за привличане на Гичев на страната на управляващите има една едничка цел, а именно да разколебае стотици земеделци – противници на режима. Много от тях по това време се намират в лагери или затвори. Гичев осъзнава, че подпише ли декларацията, ще сложи край на земеделското движение у нас. Затова и отказва.

Освободен е от затвора през 1960 година. Прекарва последните години от живота си в бедност и забрава. Не са забравени обаче думите, които изрича пред съда, след като бива произнесена доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.

Споделям надеждата, че думите на един от създателите на БЗНС и министър на земеделието и търговията, на перущянина с нелека съдба – Димитър Гичев, са потвърдени, разкрива бившата зам.-кметица на Перущица.