Напоследък, изследванията, свързани с историята около възникването на Червената църква (една от най-ранните християнски сгради на Балканите и в Европа), логично доведоха и до нови предположения, свързани с първоначалното й предназначение като мартириум (храм, приютяващ и съхраняващ мощите на християнски мъченици), разказват от Историческия музей в Перущица.

 

Едно от доминиращите предположения е, че тук са положени светите останки на седмина доблестни мъже, ревностно отстояващи християнското учение, в смутните години на гоненията от началото на ІV в. сл. Хр., когато Римската империя подлага на мъчения неговите последователи. За жалост техните имена не достигат до нас. В житийната (агиографска) литература за този период, обаче, се появяват сведения за други трима мъже, чиято мъченическа съдба се свързва със земите на провинция Тракия, някъде на юг от Филипопол (Пловдив).

 

Теодот и Асклепиода - и двамата от Марцианопол (Девня), попадат под ревностния поглед на управителя на провинция Тракия по това време- Терес, който ги залавя и подвежда под отговорност, заради християнските им възгледи, на публичен процес- вероятно състоял се във Филипопол, в градския театър. Към тях се присъединява и още един гражданин- Максим, който не само им симпатизира, но има и смелостта да защити в блестящи речи християнското учение, заедно с двамата си съидейници.

 

Тази им настойчива позиция, неразклатена от последвалите изтезания, им донася нови премеждия и депортирането им в Хадрианопол (Одрин), където трудностите и жестокостите продължават- изправени отново на градския театър, този път срещу тях са хвърлени и диви зверове, каквато е практиката спрямо християните по това време. От Терес идва ново нареждане- тримата да бъдат върнати обратно в центъра на провинция Тракия (Филипопол). Но междувременно той променя решението си и злощастниците са екзекутирани някъде на около 30 мили от града.

 

Житието на Теодот, Асклепиода и Максим вероятно е писано преди 313 г. сл. Хр., но достига до нас чрез няколко по- късни ръкописа В житието на мъчениците мястото се свързва със село на име Салтис , около което се намира и голям извор. Събитието би следвало да се отнесе към 307 г. сл. Хр., когато в Дуросторум (Силистра) са посечени други трима християни- Максим, Дада и Квинтилиан, и се развихря втора голямо вълна на антихристиянски акции, проведени при императорите Галерий и Максимин Даза, след първата вълна от 303-304 г. сл. Хр., с приемането на Едикта срещу християните.

 

Вероятно местонахождението на селището Салтис върху географската карта би трябвало да се търси някъде по маршрута на изгнаниците- от Хадрианопол към Филипопол, който вероятно е минавал по Диагоналния път- една от големите комуникативни артерии в Римската империя- в югоизточна посока от Филипопол. Но издигането, в последствие, на внушителен мартириум в местността Пастуша при Перущица (на около 30 км. от Филипопол- съпоставени с 30 мили от житието), какъвто не се среща другаде в близост, както и наличието на голям извор, също упоменат от автора, по- скоро локализират екзекуцията именно в този район.

 

Около Червената църква е засвидетелстван и един от най- големите карстови извори в региона с мощен дебит, около който възниква светилище на трите нимфи- т.н. „нимфеум” в Античността. Трябва да се има и предвид, че авторите на такъв вид извори, като житийна литература, не винаги са особено точни по отношение на географията и е възможно пътниците да са били отклонени на юг, поради неизвестни нам причини. Следователно е твърде вероятно Червената църква да е построена или в тяхна чест, или впоследствие да приема мощите на Св. Теодот, Св. Асклепиода и Св. Максим.

 

Нели Дакова, уредник в ИМ Перущица