В Перущица ритуалното къпане на задомилите се през изтеклата година момци се прави от незапомнени времена на Суа ряка под Чолаковия мост, а през 20-те, 30-те и 40-те год. на ХХ век - и по махали в каменните корита на чешмите. По спомени на Василка Божкова, Георги Ковачев и Спаса Хаджиева ритуалното изкъпване е ставало и на старото оброчище „Св. Иван“ в местността Блатото, до Стария бряст.

 

Рано сутринта на 20-ти януари (нов стил) деверът/кумът налива червено вино с китка здравец с червен конец в ку́тел или котле, вързано с китка чемшир. Близките му пускат в него метални пари за плодородие и берекет. Деверицата /кумата приготвя подносите с мезето – ръчелеви кори, лук, наденица, сиренце и сушено месо за почерпка и за из път.

 

Младоженците, всеки поотделно, си канят музиканти, с които калесват /поздравяват/ своите близки. Гостите носят у младоженката солена баница и тиквеник с орехи, които оставят в дома й. Към реката тръгват майки, бащи, братя, сестри и приятели, за да присъстват на обредното къпане. Там деверът/кумът хвърля ку́тела с виното във водата.

 

Младоженецът скача във вира, пълни го с вода и пръска насъбралите се около реката за здраве, след което тръгва към къщи, съпроводен от музикантите. Невестата не участва в къпането и не ходи на реката, а стои у дома и чака окъпаният младоженец да се върне. Когато го зърне, тя се хваща за плодно дръвче или лоза в двора, а младоженецът сипва по малко вода в ръкава й, докато се напои и се стече до долу. Тази обредност се прави за плодовитост на булката, а за младоженеца - за мъжественост и осигуряване на здраво поколение. Задължително след КЪПАНКИТЕ се хапва печен мисир с кисело зеле. В перущинската история няма данни досега, след обредното къпане, някой да се е разболявал.

 

В днешно време празникът не се е изменил особено. Наблюдават се малки разлики, като например:

- в недалечното минало предимно деверът и деверицата приготвяли ку́тела или котлето с червено вино. Пак те приготвяли и подносите с мезето и изливането на ку́тела или котлето с червено вино в реката преди окъпването. Сега, обаче горепосоченото се прави предимно от кума и кумата.

- друга, незначителна разлика е, че за ритуалното изкъпване на младоженците не е било необходимо специално облекло. Сегашните младежи обаче предпочитат традиционната българска носия или поне елемент от нея. Затова и многото къпещи се са облечени в тениски, украсени с български шевици.

- последната разлика е в присъствието на невястата на реката. В миналото невястата си оставала вкъщи и чакала съпругът й да се върне, а в наши дни и тя присъства на къпането.

 

Текст: Павлина Исова, фондохранител в Исторически музей Перущица