Иван Петров Кепов е български журналист, фолклорист, преводач, етнограф и историк. Той е издирил, събрал и издал през 1931 г. първата история на „Въстанието в Перущица през 1876 г.”

Удостоен посмъртно със звание „Почетен гражданин на Перущица”.

Роден е на 30 март 1870 година в село Бобошево, Кюстендилско. Завършва Кюстендилското педагогическо училище през 1889 година и история във Висшето училище в София през 1892 година. Учителства в Берковица, Образцов чифлик (днес квартал на Русе), Враца, Варна, Дупница, Кюстендил и София в периода 1893 – 1915 година. В периода от 1916 до 1928 година работи като чиновник в Дирекцията по прехраната и в тютюнева фабрика.

Участва в учителското професионално движение и в освободителната борба на българите в Македония. На VIII конгрес на Македонските дружества в България в 1901 година е избран за секретар на Върховния македоно-одрински комитет. Кепов е привърженик на крилото, подкрепящо Вътрешната организация и по-късно заедно с един от другите членове на комитета Владимир Димитров застава срещу генерал Иван Цончев и си подава оставката. Работи и с ВМОРО.

Един от основателите е на Радикалдемократическата партия заедно с Найчо Цанов и Т. Г. Влайков през 1903 г. Редактира и издава от 1901 година вестник „Изгрев“, редактира списание „Младежка библиотека“ (1904 - 1907), „Учителски вестник“ (1907 – 1915). Заема длъжности в учителските съюзи и в Министерството на просветата. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история.

До смъртта си през 1938 г. се занимава само с книжовна дейност. Пише под псевдонимите Вардарец, Иван Гудуман, Плебей, Учител. Публикува свои статии, изследвания и разкази в списанията „Родна реч“, „Училищен преглед“, „Учител“, „Право дело“, „Ученически другар“.

Умира на 8 януари 1938 година в София.