За някои от безценните съкровища на Перущица разказват от Туристическия информационен център и Историческия музей в града. Те са предимно културно-исторически забележителности, но не само...

 

Забележителност в експозицията на музея е иконата на светите безсребреници и врачи Козма и Дамян от манастира „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” над Перущица, която чудодейно оцелялата след като през април 1876 г. башибозушките орди на мюсюлмани и цигани от околността опожарили светата обител преди да настъпят към въстанало селище в полите на Родопите. 

Зографът, изписал светите образи, останал неизвестен. Необяснено остава и чудото как в изцяло изпепелената света обител тази дървена икона не е била обхваната от пламъците. Затова пък са се запазили любопитни предания за други удивителни случки с такива свети реликви и е добре да се препредават докато се „намерят“ със своя смел изследовател, който ще се реши да изследва феномените.

В едното от преданията не става ясно дали „героят“ му е същата икона, но определено е от същата света обител. Записал го е на младини проф. Михаил Арнаудов, а го е публикувал през 1930 година. В Сборника за народни умотворения, наука и книжнина може черно на бяло да прочетем, че „куната“ изхвръкнала от черквата и отишла на камъка, гдето е кръстът. Ходили да я вземат, но тя не се давала никому. Една булка, на два дни венчана, успяла да я вземе обаче и я занесла долу, на равно място, гдето е манастирът. Там сега личат четири стъпки на коня на Св. Тодор“.

Църквата „Св. Архангел Михаил“

След кървавото потушаване на Априлското въстание в църквата „Св. Архангел Михаил“ се случва чудото, за което местните жители и до днес говорят. То е запазено в къс от прокървила дървесна гъба и се съхранява в Историческия музей в Перущица. Израснала е върху дървена греда, която е оплискана с кръвта на избитите защитници.

 

 

През април 1876 г. църквата „Св. Архангел Михаил“ е обстрелвана от артилерия под командването на Рашид паша. Днес може да видите част от снаряд, който стои забит в една от външните стени вече 145 г.

 

 

 

На Иванов ден по стар стил (20 януари) младите мъже, които са се оженили през изминалата година, се потапят в реката за здраве и берекет. Перущинци свързват скачането във вира и с поверието, че колкото повече мъже се хвърлят в него, толкова по-плодородна ще е годината. Вярва се, че всеки престрашил се да скочи в реката няма да боледува, а в дома му ще цари разбирателство и благополучие. Къпанките са обичай, символизиращ сила и мъжество. А мъжете, нагазили във водите ги чака и радостта от бащинството. Според поверието преди да седнат на празничната трапеза младоженците пълнят ръкав от ризата на булките с вода от реката, за да ги дарят те със силно и здраво потомство.

 

 

 

В далечната 1873 година в двора на училището, носещо името на „Св. Св. Кирил и Методи“ се е организирало тържество на което Петър Бонев като главен учител изнася слово за двамата братя – просветители. Датата е 23 май. Най-отпред на строя били наредени ученици с ленти „Отличник“. По-късно във времето, за празника учениците са изработвали глинени фенерчета. А след това и дървени - такива, каквито са в сегашния им вид. След 1945г. тържественото честване на славянските първоучители се превръща в празнично шествие. Всяка година на 23 май в навечерието на празника ученици със запалени фенерчета и пеейки „Върви, народе възродени“ преминават през улиците на Перущица, за да се съберат на централния площад за възхвала на делото на Кирил и Методи.

 

 

 

В землището на Перущица са открити 29 надгробни могили, сред които най-известна е Духова могила. Някъде в средата на XIX век в нивите, сред които се извисява могилата, работници на полето попаднали случайно на следите на внушителна римска баня и на други обществени постройки, както и на отводнителен канал. По-нататъшните разкопки на Духова могила извадили наяве няколко бойни колесници, свързани с погребалните обреди на траките. Пак там била намерена мраморна глава на мъж в естествена големина, а заедно с нея и други статуи на антични богове, оброчни плочки и монети, сечени във Филипопол.