Хроника на Априлската епопея в Перущица

Автор: Plovdiv Now 19:00, 05.05.2023 8816

ДЕН ПЪРВИ, АПРИЛИЙ, 23

Перущенци приемат Кървавото писмо. От Пловдив, „на една талига”, пристига Кочо Честименски. Подир като съобщил на Бонев за неуспешния опит да се запали Пловдив, Кочо бил проводен от последния за началник на една от табиите.

ДЕН ВТОРИ, АПРИЛИЙ, 24

В местността „Среднек” започва съсредоточаването на башибозук от близките мохамедански села. Къде заради отмъщение за смъртта на Калофер Гинчов, къде да даде на съселяните си да разберат, че връщане няма, Петър Бонев заповядва да се убият тримата пратеници на башибозука.

ДЕН ТРЕТИ, АПРИЛИЙ, 25

От страна на башибозука идва нов пратеник – шейсетгодишният дядо Ангелия Василев (Кацаря) от село Чурен. Според Георги Натев дядо Ангелия си тръгнал от Перущица с думите: „Момчета, това, което сте намислили, дано да е на добро. Бог да ви е на помощ!” И като се прекръстил, продължил: „И аз съм българин, питате ли ме как се връщам при турците?...”

Чораджи Рангел Гичев, който се е върнал от Пловдив, съобщава на Бонева, че последният трябва да иде в Пловдив, където с него искал да говори Найден Геров. Бонев отказал – той предлоложил, че Геров ще го „вразумява”.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ, АПРИЛИЙ, 26

Цялата предишна нощ и целия ден перущенци гледат пожарите, обхванали средногорските села насреща: възторгът е неописуем – перущенци мислят, че кладите на пожарищата бележат стъпките на апостола Бенковски, чиято конница повдига цялата Тракия. А по скалите на манастира „Св. Тодор” се събират вече устинските четници. Петър Бонев и Спас Гинов гледат пожарите от „Духова могила” – царско тракийско погребение.

ДЕН ПЕТИ, АПРИЛИЙ, 27

На Власевица и Вълковище, двата хълма над селото, се побиват алени турски байраци; от север пък се задават няколко куртовоконарски черкези. И тъй цялото село е обкръжено. Към десет часа в местносттта Палаза идва първата помирителна комисия.

Дали от страх, дали от наивност, една голяма група перущенци, предвождани от чорбаджиите, тръгват да търсят спасение. По това същото време в двора на църквата „Св. Атанас” заседава ръководството на революционния комитет. На предложението за предаването Петър Бонев отвърнал (според Иван Кепов): „Ние няма да дадем нито един човек... Нека първо те изпратят заложници, па тогава и ние ще дадем нашите. Идете си, няма да пуснем никого...”

Това решение на Бонева се посреща с възгласа: „Да живее България!” Пак според Кепов, на този вик Кочо, който отива да научи решението, рекъл: „Много добре сте сторили, бай Петре. Аз мисля, че е време да започнем. Отивам си на табията да съобщя тая новина и да почнем сватбата.”

Все пак над двеста души тръгнали „на теслим”. Хаджи Ахмед Кърмаджи, устинският първенец, който командвал уж помирителната комисия, изведнъж викнал: „Какво още чакате? Удрете, сечете – сега му е времето!” Около седемдесет и пет души - мъже, жени и деца паднали в тая „човешка салхана”.

ДЕН ШЕСТИ, АПРИЛИЙ, 28

„В църквата „Св. Атанас”, пише Спас Гълъбов, - най-голямата мъчнотия беше за вода. Колкото вода беше приготвена в капаците, макар и вмирисана на зеле, ся изпи. Отпосле вода си доставяхме нощем, и то с голяма предпазливост. Турците положили висше старание да намерят матката на училищната чешма в двора на „Св. Архангел”, но не моли да сполучат. От наша страна ние бяхме сторили твърдо намерение да измрем от глад и жажда и пак да постоянстваме в боя.

Пладнина беше вече пръхвърлила и слънцето беше на голяма икиндия, когато откъм Чилтепе по пловдивския път се зададе Решид паша с два табура войска.”

ДЕН СЕДМИ, АПРИЛИЙ, 29

Между въстаниците започва отново да се шушне за предаване. И отново най-решителните – Бонев, Спас Гинов, Кочо, Тилевци, Малинчов, Витанов, Иван Натев и други, успяват да се противопоставят. Перущица върви към своето безсмъртие.

ДЕН ОСМИ, АПРИЛИЙ, 30

„На сутринта топът на Рашид паша беше курдисан до олтара на горнята черква. Слънцето беше излезло около три копрали над хоризонта, когато първият топовен гърмеж ни напомни положението, в което се намирахме. Нашите се защищавали догдето станат стените на кафенето (Цачовото кафене) на решето. В тази защита загина Петър Бонев, ударен в челото откъм хаджи Тодоровата къща.”

ДЕН ДЕВЕТИ, 1 МАЙ

В тоя ден Перущица вече представлява едно огромно пепелище, из което стърчат само училището, Натевата къща, Гиновата яхана, Тиловото кафене и черквата, която е побрала последните защитници. Черквата, която перущенци строили с голяма любов и благи надежди през 1847-1849 година, се нарекла „Св. Архангел Михаил” и била осветена на 8 ноември 1849 г.

„Топът продължавал да бие в църквата (проф. Константин Гълъбов), а башибозуците стреляли от всички страни в прозорците, без да смеят да се приближат до нея...”

Картината е страшна. Тук се гърчат ранени в предсмъртни болки и въртят изцъклени очи, там стенат други и молят да бъдат убити, а

още по-нататък майки притискат разплакани рожби до гърдите си и припяват като на умряло. Мъжете продължават да стрелят от прозорците, но скоро и по техните лица се изписва отчаяние... И тогава се обажда един глас: „Да измрем, но да спасим себе си и близките си от поругание и мъки!”

Спас Гинов убива петте си деца, жена си и близки, който го молят да ги убие. Кочо убива жена си, детето си и себе си. Убийствата са извършени с револвер.

От публикацията на Михаил-Милко Кръстев

Източник: Исторически музей - Перущица