Хилядолетната история на Перущица и прилежащите територии е станала свидетел на множество перипетии и обрати. Още от дълбока древност по тези места се появяват първите поселища свързани с неолитната епоха, разказват от Историческия музей в града.

 

Историята на района преминава от праисторията през античността, средновековието, възраждането и достига до наши дни, като разкрива за настоящите и бъдещите поколения едни необятни, изключително ценни и в голяма част все още не достатъчно добре изследвани исторически паметници.

 

Още от праисторически времена религиозните култове са били нещо характерно за човека и неговото ежедневие. Не правят изключение и хората населявали замлището на днешна Перущица. Макар да са откривани не един и два артефакта от праисторията или античността, то най-ценните религиозни находки и паметници са свързани с християнството от неговото навлизане по нашите зами и достигайки своя връх през Възраждането.

 

В този период изключителна историческа, религиозна и духовна стойност притежават източноправославните храмове. По своята същност те представляват важна част от духовния живот на българите въплъщавайки в себе си божественото начало и ставайки основен крепител на националното самосъзнание и култура на българина през вековете на робството.

 

 

 

За църквата „Св. Атанасий" няма достоверни исторически сведения кога точно е построена. Предполага се, че е съществувала преди времето на кърджалийските нападения. Вероятно е наименована от дошлите след разтурянето на охридската архиепископия Т. Н. Арнаутски преселници. В края на 18 век и заедно с манастира „Св. Св. Теодор Стратилат и Тирон" е била опожарена от кърджалиите.

 

Тя представлява в сегашния си вид еднокорабна базилика без притвор, с добавено апсидно пространство и незасводен двускатен покрив. Вероятно при по-късното й възстановяване през 1868 година е добавена пристройка откъм южната й страна. В двора на храма има камбанария с камбана от известните за периода на възраждането пазарджишки майстори - братя Велеганови.

 

В годините на турското робство църквата „Св. Атанасий" се е издигала на възвишението Мовроги в пределите на селото. По време на богослужения миряните често са били нападани от устинските турци и това наложило през 1847-49 година построяването на нов храм в центъра на селището - голямата „ долна" църква „Св. Архангел Михаил". През 1866 година вече Перущица се обслужвала от двама свещеници в две енории. По-значителни личности до освобождението на България от турско робство в църквата „Св. Атанасий" са свещенниците: Стоян Рипчев, Никола Иванов, Кръстю Ненчев-етрополеца, отец Тошо Михайлов, Стоимен Атанасов, поп Петър Велчев.

 

През 1868 година перущенлии изпращат официално писмо-покана до руския консул Найден Геров за да присъства на освещаването на възстановения и изписан храм „Свети Атанасий". Учениците на художника Станислав Доспевски, Атанас Гюдженов и Стефан Андонов рисуват иконите по иконостаса на църквата, а стенописната украса и дяконските двери от иконостаса са дело но Мильо Балтов и Аргир Калъчев. Олга Скобелева дарява „напрестолно четвероевангелие"с още няколко руски минеи. За храма са донесени иконите „Св. Георги Победоносец", „Св. Архангел Михаил", църковна утвар и хоругва с образа на св. Атанасий.

 

По време на Априлското въстание в оградните зидовете на църквата са избити бойници, тъй като тя е била определена, заради подходящото си местоположение, от ръководителя на въстанието петър бонев за четвърта основна „табия" /защитна военна позиция/. В двора й са поставени хранителни припаси и вода за населението по време на въстанието.

 

На 30 април 1876 година църквата „Св. Атанасий" е изцяло срутена и опожарена от аскерите. Непосредсвено след априлските събития пристигналата в Перущица представителка на английското консулство лейди Странгфорд построява в двора на църквата шест дъсчени бараки, за да бъдат настанени тежко пострадалите.

 

След Освобождението на България тя отново е възстановена и е използвана като първата стационарна болница в Перущица. И до днес църквата събира перущенци в най-важните дни - и църковни, и лични. Църковното настоятелство кандидатства по мярка 322 от Програма за развитие на селските райони с проект: „Подобряване условията на духовен и религиозен живот за енорията на територията на Община Перущица чрез обновяване на храм ”Св. Атанасий”.

 

Източник: Исторически музей - Перущица

 

Снимки:

1. "Възкресение Христово" от Мильо Маринов Балтов, създадена около 1930 г. и дарена на черквата "Св. Атанасий" от перущенеца Атанас М. Кънев

2."Рождество Христово" от Мильо Балтов

3."Успение Христово" от Мильо Балтов