бил роден в Перущица през 1854 година. В местното школо негови учители били Петър Бонев и Димитър Лачков. По-късно учил в Духовната семинария в Пловдив и при Йоаким Груев.

 

През пролетта на съдбовната 1876 година се Лачков се завърнал в Перущица заедно с други будни младежи и активно участвал в подготовката и бойните действия по време на Априлското въстание. По време на обсадата в църквата „Св. Архангел Михаил” той бил сериозно ранен в главата. Изглеждал мъртъв, но турски офицер случайно открил, че все още не бил издъхнал. След превземането на храма от Георги Натев бил отведен в затвора в Пловдив, където остава до обявяването на амнистия.

 

След Освобождението Георги Натев се отдал на просветителска и обществена дейност. Работел като учител в Перущица, Брацигово. Водел курсове за подобряване на квалификацията на младите учители в Панагюрище. Участвал в местния политически живот и подпомагал образователното дело в Перущица.

Георги Натев бил един от учредителите, а по-късно и секретар на „Комитет 27 Априлий”, основан в Перущица, за да се съхрани, опази и увековечи за бъдните поколения подвига на въстаниците от април 1876 година.

В последните години от живота си Георги Натев изпаднал в немотия, която го съпътствала до кончината му през 1928 година.

 

Роден в Перущица през 1839 година. Син на Гичо Донев, но още в невръстна възраст бил осиновен от неговия братовчед Георги Лачков.

 

Тъй като от малък Димитър проявявал интерес към науката, осиновителите му го насърчавали в самообразоването му, а по-късно го записали и в селското училище. Там той бил обучаван от различни учители, но най-трайна следа у него оставил Христо Г. Данов. Със своите нови методи на преподаване, Данов подтикнал момчето да продължи образованието си. Но мечтата му не се осъществила, поради липса на финансови средства. Димитър четял всяка попаднала му книга, за да задоволи жаждата си за знания.

 

Тази негова любознателност и упорство впечатлявали съселяните му и само 16 -годишен Димитър Лачков бил назначен да обучава звукарите в школото.

 

Поради зависимостта на учителите от отношението на местните власти, Димитър Лачков не се задържал дълго като преподавател. Макар и до края на живота си да работел като такъв, между две назначения често имало дълги периоди, в които бил принуден да изкарва прехраната си с друго занятие. По тази причина учителстването му продължило не повече от общо пет години.

Лека-полека Димитър Лачков започнал да се увлича от писането и първите му стихове били публикувани през 1871 година в списание „Читалище”, а пет години по-рано - през 1866 година, във в. „Гайда” на Петко Р. Славейков излязло изследване на средновековния град Драговец, намирал се в района на Перущица. През годините преди смъртта си, Лачков създава доста литературни и исторически статии и материали, които за съжаление били унищожени при изгарянето на манастира „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” през април 1876 година.

 

Влошеното материално състояние и усилните занимания с наука изтощават неимоверно Димитър Лачков и на 21 януари 1871 година той умира. Погребан бил в двора на църквата „Свети Атанасий Велики” в Перущица, а на гроба му неговата съпруга поставила паметна мраморна плоча.

 

Роден е на 27 юли 1828 година в град Клисура. Първоначалното си образование получил в родния си град, а после продължил в класните училища в Панагюрище и Копривщица.

 

Христо Данов пристигнал в Перущица в началото на юли 1850 година, за да кандидатства за учител пред перущенските чорбаджии, след като им бил препоръчан от Танко Гинчов. Той прекарал две седмици в селото, за да го опознае и в началото на месец август се договорил за годишна плата от 2 100 гроша, както е записано в писмения му договор. По новостроящата се училищна сграда се работело бавно и през септември Христо Данов останал в Перущица да помага за гроздобера и да осигури нужните учебници и материали за предстоящата учебна година. Но работата по сградата на училището била напълно спряла и Данов заявил на Рангел Гичев и Мито Тилев, че ще продаде договора си на заможния и влиятелен търговец Стоян Чалъков. Перущенските първенци се стреснали от тази новина и решили да върнат майсторите, за да може да започне учебната година. В началото на ноември 1850 година училището „Св. Св. Кирил и Методий“ било официално открито с водосвет. Младият учител записал първоначално около тридесетина ученици, но за няколко дни бройката достигнала 186 и Данов дори бил принуден да връща деца, тъй като му било невъзможно да ги поеме.

 

Христо Данов прекарал три години в Перущица, но влиянието му върху живота на селището обхваща цели десетилетия, защото ръководителите на въстанието в Перущица били негови ученици. Просветителят променил мирогледа на перущенци като ги учел на навици и обичаи, които преобразили бита им към по-добро.

 

Христо Г. Данов бил принуден да напусне Перущица през 1853 година, тъй като започнал да получава заплахи за живота си от устинските и кричимските турци, заради изразеното от него мнение относно Кримската война. Той работил за кратко като учител в Пловдив, където по-късно основал и своето издателство за учебна литература.

Христо Г. Данов напуснал този свят на 11 декември 1911 година в Пловдив.

 

Текст: Мария Андреева, екскурзовод в Историческия музей в Перущица