Перущица отново ще падне на колене, за да почете героите от Априлската епопея, утре вечер. Въстанието, което показа на света, че на Балканите има народ, който жадува свободата си от векове, е най-свирепо потушено именно в града на Петър Бонев и Спас Гинов. Героите, възпяти от Вазов, имат злощастна съдба, а много от тях сами посягат на  живота си и на този на близките си, избирайки да умрат с достойнство под руините на църквата „Св. Архангел Михаил".

Тя е последната крепост на 127 смели защитници и техните семейства. Говори се, че неколцина са успели да се спасят, скачайки в реката, а около 50-60 души са се върнали в града, за да го възродят от руините. Именно в църквата на 1 май 1876 г. се извършва безпримерен подвиг – пръв Спас Гинов жертвата на най-близките си и мили хора, за да не попаднат живи в ръцете на башибозуците. Убива пет от шестте си деца, бременната си жена, две свои сестри и една племенница – по тяхно желание – и накрая себе си.

Гинов е роден е през 1848 г. в Перущица в семейството на замогнали се търговци. Показал умения сред близките си, заради които остарелият му баща му поверява търговските си дела. Успява бързо да извоюва значима позиция сред съселяните си и сред власт имащите турци.

Бил със свободолюбива натура и буен темперамент. Станал секретар-касиер на Втория частен таен революционен комитет, възобновен от Георги Бенковски през февруари 1876 г. Предоставял свои пари за закупуване на барут и оръжие за предстоящите събития. Заедно с Васил Соколски били представители на Перущица на Народното събрание в Оборище. Предал лично приготвените свои 3000 гроша за въоръжаването на Хвърковатата чета на Бенковски.

Примерът на Гинов е последван от Кочо Честименски, който убива жена си и дъщеря си, а след това слага край и на своя живот, като преди това пита и сестрата на жена му дали иска и нея да убие, но тя припада от ужас. Тя е една от малкото оцелели след Перущинското клане.

До избухване на възстанието Кочо живее Пловдив, където още през 1870 г. става член на местния революционен комитет. Никога не посещавал училище, Чистеменски се самообразова и сам се научава да чете и пише. По професия е обущар.

С избухването на Априлското въстание е имало план да започне голям пожар в Пловдив като част от подривната дейност. Кочо Чистеменски и Д. Свещаров извършват своя дълг, като запалват собствените си дюкяни на чаршията. Опитът не успява и пламъците са бързо потушени. След това заминава със семейството си за Перущица и взема участие в отбраната ѝ срещу настъпващите редовна турска войска и османски башибозуци. Заедно с много други перущенци, Чистеменски и семейството му се укриват в местната църква, където се отбраняват от многочисления противник.

Традиционно, на 9 май в Перущица се отбелязва "мъртвият празник" в памет на героите от възстанието. Ето и част от събитията: