В близост до района с параклисите има извор, който според преданието също има лековита сила. Клоните на чудодейния дъб, надвесен над него, са преплетени така, че оформят сложен отвор, през който се смята, че може да се промушат само праведниците. В тесните хралупи вярващите пъхат ръцете си, с надеждата да получат изцеление на болежките, от които страдат.

Легендите разказват, че в началото на 30-те години на миналия век сестрата на цар Борис ІІІ Евдокия дошла да преспи една нощ в Кръстова гора, за да се излекува от страшна болест, която я била налегнала. И чудото станало. Заедно с нея оздравяло и детето на един от придворните. Така възникнала идеята да бъде поставен кръст на това място. Било решено той да тежи два пъти повече от годините на Христос – 66 килограма. Разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков. Така на 1 май 1936 г. в присъствието на жителите на близкото село Борово, той е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Хората да го последвали, вярвайки, че той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала и след като разчистили долната й част от натрупаните камъни, бликнала вода. Това е и днешното Аязмо. Говори се, че и мястото на кръста било избрано от гълъб, пуснат от една селска жена.

Най-много поклонници посещават Кръстова гора в навечерието на Кръстовден (14 септември). На 13 септември всяка година хиляди вярващи идват да се молят за здраве и остават на нощно бдение пред църквата "Покров Богородичен" или прекарват нощта в молитва в някой от параклисите.