Куклен е само на 14 км южно от центъра на гр. Пловдив. Намира се в близост до автомагистрала "Тракия" и международния жп път Белград-София-Пловдив- Истанбул, както и до Път ІІ-86 (Пловдив-Асеновград-Смолян-Рудозем-Ксанти), което прави Бяло море и пристанище Порто-Лагос много по-близко от пристанище Бургас и Черно море.

Разположен е в северното подножие на рида Чернатица. В състава на общината, освен общинският център, влизат следните села: Гълъбово, Добралък, Руен, Цар Калоян  и Яврово.

За произхода на името на селището съществуват различни хипотези. Според една от тях то води началото си още от римската епоха. По предание тукашно римско селище е било наречено на първия военачалник - Куклус или Куклиш на войсково римско поделение, което се е намирало на територията на днешното кукленско землище.  С течение на времето името се видоизменило и достигнало до наши дни като Куклен.

Стратегическото местоположение и благоприятните природни условия са причина земите на днешния Куклен да бъдат обитавани от дълбока древност. Досега в землището на града не са провеждани официални археологически разкопки, с изключение на теренно археологическо проучване, направено от археолога Петър Детев от Пловдивския археологически музей. Сведения за по-далечното минало на района черпим  основно от множество останки и находки, намирани през годините.

Установено е че на територията на Куклен съществуват селища още от периода на средния и късен неолит (7 – 6 хил. Пр. Хр.). Следи от такива има в местностите „Ружка“, „Юч тепе“ и „Пранга дере“. При последната са намерени отделни глинени фрагменти, два глинени съда, тежести за стан, каменна брадва и др. Важно откритие, засягащо праисторическия период, е направено на около 1,5 км северозападно от града, в м. „Юч тепе“ (Три могили), където при риголване на лозе работници случайно се натъкват на погребение (чрез изгаряне). До урната е намерена статуетка, изобразяваща жена, която намира аналог на подобна, открита при разкопки в Добруджа. Тези и други находки се съхранявали в музейната сбирка на училището в Куклен до 1992 г.

По-късно тези земи се населяват от траките. За тяхно дълговременно присъствие свидетелстват немалко следи от развитата тракийска култура. През римската епоха тукашните извори са каптирани и служат за водоснабдяването на близкия град Филипополис (дн. Пловдив). Наличието на римски каптаж в м. „Кайнаците“, пътечки с глинени плочки, площадки и канали на територията на Куклен,  убеждават историците, че селището е част от специалната римска хидросистема. Допуска се, че в тази местност е изградена крепост, която да пази аквадукта към града (част от трасето му и днес може да се проследи). За тази цел римляните  разполагат в укреплението военен лагер, който впоследствие прераства в канаба – поселище, образувано от търговци, занаятчии и военни ветерани. Тази хипотеза се доказва от намерени в източната част на Куклен – м. „Кайнаците“ множество артефакти: монети, оброчни плочи на божества, част от жертвеник на Зевс с добре запазен релеф на волска глава и др. Находки от римската епоха са намирани и на други места в кукленското землище, което потвърждава наличието на други римски селища. Сред тях попада разкрито в м. „Вигла“ през 70-те години на XX в. каменно корито за добив на вино (съхранява се в Археологически музей – Асеновград).

На връх Калето, който се намира южно от Куклен, също са открити останки от основи на крепост, която римляните изграждат за охрана пътя, минаващ през селището и водещ към вътрешността на Родопите. На този древен друм, в м. „Чаирите“ по пътя за хижа „Руен“, и днес стои т.нар. „Римски мост“.

Първи писмени сведения за съществуването на Куклен през средновековието са от XI  век – в Типика – Устава на Бачковския манастир, издаден от неговия строител Григорий Бакуриани през 1084 г.

Куклен и околностите му влизат в пределите на България при цар Калоян, вследствие на водените от него войни в земите между Стара планина и Бяло море (от 1204 до 1207 г.). По-късно цар Иван Асен II (1218-1241) трайно обединява българските земи, включително и Пловдивска област. Той предприема строителство на нови и ремонт на стари крепости в Южна България, за да се защити от нападенията на епирския деспот Теодор Комнин. Вероятно по това време е построена и крепостта „Калето“.

Сведения за Куклен през османския период намираме в османските архиви. За първи път селото се споменава в един документ от 1488 г.,  който се отнася до разпределяне дажбите на сол. В него то е записано под името Куклан, а от изпратеното количество сол - 5 каруци с 26 чувала, разбираме че по това време селището има значителен брой население. По-късно, Куклен е отбелязано в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., като Кюклине. След това селото се упоменава в два данъчни регистъра от 1615 и 1640 г., от които се разбира, че Куклен е най-голямото и доходоносно село във вакъфа на Шахабеддин паша. Високият поголовен данък говори за изключително християнско население.

По време на масовото помохамеданчване на българите в Родопите (около 1666 г.) голяма част от българското население напуска Куклен, а за останалата част, предпочела да живее в селото, настъпват тежки времена. От една страна българският етнос е политически, икономически и дори физически подтиснат от османците, а от друга – подложен на духовна и културна асимилация от все по-силното влияние на Цариградската гръцка патриаршия. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Куклен се оказва място на полесражения, като последните боеве се водят в близост и в самото село. Руското командване, преследвайки Сюлейман паша изпращат към Куклен Астрахански конен полк, който с помощта на местното българско население успява да се справи с банда черкези. Тези събития водят и до първото изселване на турци от града. Село Куклен е официално попада в границите на свободна България с подписването на Сан Стефанския мирен договор (3 март 1878 г.). Още същата година свободата на много българи е отнета на Берлинския конгрес, по чиято сила се откъсват огромни територии от България. Куклен остава в пределите на васалната на султана област Източна Румелия.

Новото административно устройство на територията причислява Куклен към Конушко-Рупчанска околия. Тогава в селото се създават две общини, разделени на религиозен принцип - християнска и мюсюлманска.

Годините след Освобождението до края на XX век са изпълнени с духа на Възраждането за кукленските българи. Това е времето, в което се изграждат българска църква и българско училище. През 1899 г. е построен православният храм „Успение Богородично“, а през 1905 г. е изградена и най-голямата сграда в селото – тази на училището, което преди това се помещава в частни домове.

През 1912-1918 г. кукленци участват във войните за национално обединение: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Резултатът за Куклен от войните е 135 загинали мъже. Тази загуба оказва и сериозно влияние върху икономическия живот на селото. Днес имената на загиналите изпълват мраморните плочи на паметник в центъра на Куклен.

След 10 ноември 1989 г., с настъпване на т.нар. „демократични промени“ Куклен е изправено пред нови предизвикателства и проблеми, които трябва да разшава. Селото встъпва в новото хилядолетие като Община (от 25.06.2001 г.), а няколко години по-късно - на 23 май 2006 г. е обявено за град.

Днес Куклен представлява едно приветливо и добре устроено градче, чиято икономика намира перспективи за развитие в селското стопанство и туризма.

Забележително е, че враждите между етносите, които се проявяват през различните времена са вече история. Трите основни етноса (българи, турци и цигани) живеят мирно и в разбирателство.  Показателен е фактът, че в Куклен действат две православни и една католическа църква и една джамия. Католическата църква, построена през 1948 г., е от източния обред и е посветена на Светата Троица. Другият православен храм носи името „Св. Атанасий“. Освен църквите, сакралното пространство на Куклен се пази и от множество параклиси. Разположени в сами град и в неговата околност, това са:

- Параклис „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“ - разположен е в града, на кръстовище по пътя за Кукленския манастир.

- Параклис „Св. Дух“ - намира се в самия град, в двора на църквата „Успение Богородично“

- Параклис „Св. Архангел Михаил“ - намира се в североизточната част на Куклен, на ул „Демокрация“.

- Параклис „Св. Илия“ - разположен е на възвишение, източно от града.

- Параклис „Св. Никола“ - намира се в южния край на града, в ляво от пътя за вилната зона.

- Параклис на възвишение южно от града, в дясно от пътя за Кукленския манастир.

- Параклис „Св. Георги“ - намира се югозападно от Куклен, над вилна зона.

- Параклис „Св. Димитър“ - разположен е северозападно от Куклен, в ляво от пътя за с. Брестник.

 Ето и две места, които обезателно трябва да посетите, ако сте в Куклен:

Кукленският манастир Св. Св. Козма и Дамян е български православен манастир, който се намира край град Куклен, област Пловдив. Смята се, че манастирът е основан през XII-XIV век. Построен е до извор с лековита вода. Днес е напълно реставриран и е действащ женски манастир. Всяка година на Петровден (29 юни), на поляните около манастира, се организира голям събор, който продължава 3 дни.

Кукленският манастир "Св. безсребърници Козма и Дамян" пази спомена за героите от "Козият рог". Тук те са изживели част от живота си, оставили са следа, която по чудо не е била заличена от вълните на времето. Няма българин, който да не знае историята от "Козият рог", да не е гледал или поне чувал за филма със същото име. В Куклен и днес разказват историята за Караиван, за Караиваница и за дъщеря им - отмъстителката Мария, почти като легенда.

Руенското езеро се намира близо до село Руен, на близо 15км от Пловдив. Разположено сред красива природа, то предоставя възможност за риболов и отдих. На брега на езерото има и ресторант. До него може да се стигне по асфалтиран път, отклоняващ се от пътя между град Куклен и село Руен.